Решение № 147 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г.

Решение № 147 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 4 от 03.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № V-70 от 13.05.2011 г. по в. гр. дело № 153/2011 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, с което е отменено решение № 890 от 28.07.2008 г. по гр. дело № 1754/2007 г. на Бургаския районен съд и е допусната съдебна делба на магазин с площ * кв. м., състоящ се от търговска площ и санитарен възел, находящ се в магазинния етаж на четириетажна - със сутерен, магазинен и два жилищни етажа жилищна сграда с идентификатор * *, построена в поземлен имот с идентификатор */бивш УПИ * в кв. * по плана на [населено място]/, който магазин е при граници: североизток-калканен зид към УПИ *; северозапад-вътрешно стълбище; югоизток-външен зид, [улица], югозапад-магазин /ляв/; отдолу-складово помещение; отгоре-жилищен етаж, която делба е допусната при квоти: * ид. ч. общо за ищците М. Г. М. и К. Г. М. и * ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за двамата ответници К. П. К. и Р. Г. К. Касационното обжалване е допуснато по жалба вх. № 8273 от 27.06.2011 г. на К. Г. М. и М. Г. М. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отказ да бъде допуснат до делба целия първи процесен етаж, състоящ се от два новоизградени магазина, за да се отговори на въпроса: по какви критерии се изследва съответствието между старо и ново строителство в хипотезата на чл. 66, ал. 2 ЗС, когато новото строителство е по-голямо по обем от погиналата стара постройка и дали обемът на застроената площ е достатъчен за нуждите на съпоставянето или е необходимо да се съобразят и границите на отделните самостоятелни обекти в старата и новата постройка. Касационната жалба с вх. № 7839 от 17.06.2011 г. на К. П. К. и Р. Г. К. срещу въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на магазин с площ * кв. м., находящ се в магазинния етаж, не е допусната до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК. Преди да се произнесе по основателността на жалбата на К. Г. М. и М. Г. М., Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че ищците/сега касатори/ К. Г. М. и М. Г. М., както и ответникът К. П. К. са наследници по право на заместване на Т. Д. К., починала на 17.03.1981 г., която по договор за продажба от 1959 г. и съдебна делба по гр. дело № 1695/1974 г. на Б. придобила * кв. м. ид. ч. от дворно място с площ * кв. м., съставляващо парцел *, * в кв. * по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна къща с магазинен и жилищен етажи. Установено е, че по реда на ПМС № 60/22.12.1975 г. магазинният етаж бил отчужден. С договор за гледане и издръжка от 1980 г. Т. К. прехвърлила на П. К. П./баща на ответника К. П. К./, през време на брака му с ответницата Д. П., правото на собственост върху дворното място и сградата. С договор за дарение от 16.09.1993 г. П. К. П. и съпругата му прехвърлили описания по-горе имот на сина си К. П. К. Установено е, че по силата на З., първият магазинен етаж е бил възстановен на наследниците на Т. К. и деактуван със заповед № 417 от 19.10.1992 г. на кмета на [населено място]. Безспорно е и че въз основа на заповед № 620 от 15.11.2002 г. описаната по-горе сграда била съборена, като съгласно предписание на Н./писмо № 6011 от 01.10.2002 г./ при бъдещо строителство е следвало да бъде възстановена в параметрите, в които е съществувала. Не се спори и че въз основа на одобрен проект и строително разрешение № 451/13.12.2004 г. в дворното място ответниците К. К. и Р. К. построили нова сграда, в партерния етаж на която са изградени два магазина и вътрешно стълбище на жилищната сграда с обща площ * кв. м., а в сутерена - два склада с полезна площ * кв. м. П. на съборената сграда е бил с площ * кв. м., като отчужденият магазин е бил с площ * кв. м., а след реституцията е разделен на две помещения: първият магазин-десен е с площ * кв. м. и съдържа търговска площ и санитарен възел, а вторият-ляв, е с площ * кв. м. и съдържа търговска площ на две нива и санитарен възел. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, окръжният съд е следвало да съобрази указанията на ВКС, I г. о. в отменителното решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 656/2009 г., според които правото на строеж на ищците върху магазинния етаж е запазено след погиването на сградата и се е трансформирало в право на собственост върху магазинния етаж в обема, в който е съществувало. В. съд е приел, че до делба следва да бъде допуснат магазина с площ * кв. м., като по-близък до този, находящ се в съборената сграда - с площ * кв. м. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното решение не е съобразено със задължителните указания, съдържащи се в отменителното касационно решение. На първо място, указано е, че въз основа на изготвена от вещо лице комбинирана скица, на която да се нанесат старото и новото строителство, въззивният съд следва да допусне до делба онзи обект, който по-пълно съответства на съборения, а останалата част от застроената площ, която надхвърля обема на старото строителство и съставлява самостоятелен обект на собственост, ще принадлежи на ответника и съпругата му - като собственици на терена. От заключението на вещото лице инж. З. Ч. А., изготвената от него комбинирана скица и от разясненията на експерта в заседанието на 28.04.2011 г. е видно, че двата нови магазина са самостоятелни обекти с обща застроена площ * кв. м., като проектираната и изпълнена в повече площ от * кв. м. не отговаря на техническите параметри за самостоятелен обект/жилищен или нежилищен/, както и че нито един от новоизградените магазини не е близо до параметрите на одържавения по ПМС № 60/22.12.1975 г. магазин с площ * кв. м. Допуснатият до делба от въззивния съд магазин е значително по-малък, а другия магазин значително надхвърля застроената площ на стария магазин. С оглед указанието, дадено от ВКС, I г. о. за изготвяне на комбинирана скица, на която да се съпостави новото със старото строителство във връзка с указанията по приложението на чл. 63, ал. 2 ЗС, въззивният съд е следвало да изследва надстроеното в повече не само по неговия обем, а и по неговото разположение. Предвид на това, заетата от старата сграда застроена площ определя обема на притежаваното от ищците/сега касатори/ право на строеж. Статутът на застроеното в повече ще зависи от това дали съставлява самостоятелен обект на правото на собственост или поне дали би могло да се обособи като самостоятелен обект. В случай, че застроеното в повече не съставлява самостоятелен обект/не би могло и да се обособи като такъв/, до делба следва да се допусне цялата застройка. На следващо място, въззивният съд не е посочил избран от него критерий за установяване на съответствие между старото и новото строителство. До делба е било допуснато едното от магазинните помещения /това с площ * кв. м./ с единствен мотив, че е по-близко по площ до магазина, находящ се в съборената сграда. Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване се извежда от начина, по който вещото лице е достигнало до констатацията в заключението, че проектираната и изпълнена в повече площ от * кв. м. не отговаря на техническите параметри за самостоятелен обект, както и че нито един от новоизградените магазини не се доближава до параметрите на одържавения магазин. Експертизата е съпоставила старото с новото строителство, като ги е насложила едно върху друго на комбинираната скица. Използвала е два критерия: първия - съотношение между обема на застроената площ, която е била заета от старата сграда и този на осъщественото ново строителство, както и тяхното местоположение, и втория - разположение на застроената площ съобразно точните граници на самостоятелните обекти. Разположението на един имот по неговите граници е определящо за предметния обхват и на правото на строеж върху този недвижим имот. С оглед на изложеното, съобразявайки приложимите критерии, Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че неправилно до делба е допусната само част от магазинния етаж. След като липсва пълно съвпадение по обем и месторазположение между старото строителство и един от двата магазина, до делба следва да бъде допуснат целия процесен магазинен етаж, като възникналите от това облигационни отношения ще следва да се уредят във втората фаза на делбеното производство, като спор за сметки между съделителите. В обобщение, налице са основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ ГПК за отмяна на въззивното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което съдебната делба да бъде допусната по отношение на целия първи/магазинен/етаж от сградата при квоти: * идеална част общо за М. Г. М. и К. Г. М. и * идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. К. и Р. Г. К. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.