Решение № 5206 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2012 г.

Решение № 5206 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христина Борисова Симеонова и Георги Иванов Златарев, чрез адв. Дарина Николаева, против решение № 548 от 5.07.2012 г. по адм. дело № 329/2012 г. на Административен съд София-област, шести състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ за изземване и предоставяне на недвижим имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на кмета на община Етрополе. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли се, да се отмени обжалваното решение и съдът да реши делото по същество, като отмени изричния отказ на кмета на община Етрополе. Ответникът - кметът на община Етрополе, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - ТПК "Прогрес 91", гр. Етрополе, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представените доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С решение № 548 от 5.07.2012 г. по адм. дело № 329/2012 г. на Административен съд София-област, шести състав, е отхвърлена жалбата на Христина Борисова Симеонова от гр. Етрополе и Георги Иванов Златарев от гр. София срещу отказ за изземване и предоставяне на недвижим имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на кмета на община Етрополе, постановен по заявление № РД-94-00-109 от 4.08.2011 г. по описа на община Етрополе. С отделен диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда жалбоподателите да заплатят на ТПК "Прогрес - 91", гр. Етрополе, направените разноски за водене на делото общо в размер на 1225 лева. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението си съдът е спазил указанията дадени му с решение № 5725 от 23.04.2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, а именно да назначи служебно вещо лице за идентификация на имота, установяване наличие на сгради в него и съответствие с имотите по актовете за държавна собственост приложени по делото. С идентификация на имота и установяване характера му на земеделска земя, следва да се изследва наличието или липсата на правно основание за ползване на конкретната кооперация на този имот. Първоинстанционният съд е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Установено е по делото, че жалбоподателите, със заявление № РД-94-00-109 от 4.08.2011 г., са направили искане от кмета на община Етрополе да се изземе по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ от ТПК "Прогрес-91" гр. Етрополе - ливада от 6.300 дка, пета категория в землището на гр. Етрополе, местността "Равнище", имот № 3080, кв. 19 от кадастралния план на гр. Етрополе, изработен през 1977 г. Заявителите са се легитимирали като собственици с възстановено право на собственост върху земеделска земя по решение № 2623 от 14.12.2010 г. на ОСЗ - гр. Етрополе, като към него не е приложена скица. С оглед на доказателствата по делото и заключението на вещото лице първоинстанционният съд е приел на първо място, че решение № 2623 от 14.12.2010 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Етрополе, макар и влязло в сила, не е годно да легитимира жалбоподателите за собственици, тъй като не е придружено със скица, която е част от фактическия състав по възстановяване правото на собственост в стари реални граници. На второ място е посочил, че процесният имот попада върху част от имот държавна собственост с акт за държавна собственост № 532 от 8.11.1973 г., нанесен на комбинираната скица по букви А, Б, В, Г, Д, Е, З, Ж, А, следователно не е налице първата предпоставка по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно искането да е направено от собственици на земеделски имоти с възстановено право на собственост. Не е налице и втората предпоставка по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - да се касае за земеделска земя. Съдът е приел, че безспорно е установено от заключението на вещото лице, че имотът не е предназначен за земеделско производство и няма характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. По отношение на третата предпоставка по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - липсата на правно основание за ползване на имота от ТПК "Прогрес - 91", с оглед събраните писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице, съдът приема, че не се установява по категоричен начин имотът да се държи без правно основание или на отпаднало основание. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките за провеждане на производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като същото изисква тяхното кумулативно наличие. Липсата на която и да е трите предпоставки възпрепятства приложението на посочената разпоредба. С оглед доказателствата по делото и заключението на вещото лице е установено, че спорният имот попада върху част от имот държавна собственост, както и че върху него има промишлени сгради, които функционират. Имотът не е предназначен за земеделско производство и няма характер на земеделска земя. В съответствие с чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като процесния имот е застроен, не представлява земеделска земя. За да е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ приложението на имота следва да е за земеделско производство и да не е застроен. Защитата на правото на собственост за възстановени земеделски имоти, но които не са предназначени за земеделско производство, поради наличие на някои от предпоставките по чл. 2 от ЗСПЗЗ, е по общия исков ред в гражданско производство, а не по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията на касаторите за неправилност на обжалваното решение, след като не са доказали наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на претендираните за изземване имоти. Решаващият съд въз основа на обективно изяснени фактически обстоятелства е направил законосъобразни правни изводи за липса на предпоставките за изземване на процесния имот, поради и което е отхвърлил жалбата срещу отказ на кмета на община Етрополе за изземване и предоставяне на недвижим имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за разноските. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на заинтересованата страна - ТПК "Прогрес 91", гр. Етрополе, за присъждане на разноски, направени по делото. Във връзка с представените доказателства такива са установени в размер на 550 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и тъй като са своевременно поискани и реално направени, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,