Решение № 15372 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2018 г.

Решение № 15372 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Футболен клуб Векта", гр. П. против решение № 1169/21.05.2018 г. по адм. дело № 3497/2017 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против заповед № 17 ОА2954 от 24.11.2017 г. на кмета на община П. за изземване на имот публична общинска собственост. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразено наличието на спор за материално право за имота, предмет на административния акт и допуснатите при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за изземване на имота да бъде отменена. С касационната жалба е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е посочено, че предварителното изпълнение ще причини на сдружението, както и на децата, които тренират, значителни и трудно поправими вреди. Ответникът– кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл аргументирано е прието, че заповедта е издадена след като сдружението е уведомено за образуваното административно производство (констативни актове № 23 и № 24 от 14.08.2017 г.) и му е осигурена възможност да изрази становище. При издаване на заповедта се взети предвид и обсъдени възраженията на жалбоподателя с вх. № 17 КЛ216/16.08.2017 г. Ето защо доводите на сдружението за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на заповедта правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд приема, че не са налице основния за отмяна на заповед № 17 ОА2954/24.11.2017 г. на кмета на община П., с която е наредено да се изземе от Сдружение "Футболен клуб Векта" недвижим имот публична общинска собственост, находящ се в гр. П., ул. "Н. В." .№..., представляващ имот с идентификатор 56784.530.9709 по кадастралната карта на град П., с площ 82280 кв. м, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за спортна зала, заедно със следните сгради и съоръжения: сграда с идентификатор 56784.530.9709. 2 по КК и КР на гр. П. с площ 254 кв. м.; сграда с идентификатор 56784.530.9709. 11 по КК и КР на гр. П. с площ 159 кв. м.; сграда с идентификатор 56784.530.9709. 13 по КК и КР на гр. П. с площ 152 кв. м., с навес към нея с площ 97, 10 кв. м.; сграда с идентификатор 56784.530.9709. 14 по КК и КР на гр. П. с площ 42 кв. м., с навес към нея с площ 89, 50 кв. м.; сграда с идентификатор 56784.530.9709. 15 по КК и КР на гр. П. с площ 22 кв. м.; сграда с идентификатор 56784.530.9709. 16 по КК и КР на гр. П. с площ 273 кв. м.; футболен стадион с трибуни и игрище, северозападно от него и съблекалня към него с площ 248 кв. м.; игрище с площ 735 кв. м., игрище с площ 923, 8 кв. м., игрище с площ 925, 8 кв. м. и игрище с площ 927, 9 кв. м., които са разположени североизточно от футболния стадион; басейн с площ 789 кв. м., басейн с площ 387, 50 кв. м. и басейн с площ 1120, 80 кв. м. Административният съд законосъобразно приема, че предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени. Цитираният текст предвижда бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е публична общинска собственост (актове № 1904/14.07.2016 г. № 125/16.07.1998 г. за публична общинска собственост). Констатирано е също, че имотът, сградите и съоръженията в него се държат от Сдружение "Футболен клуб Векта", както и че сдружението упражнява фактическата власт върху имота без да има правно основание за това ( доказателства за обратното не са ангажирани). При тези факти административният съд правилно приема, че изискванията на чл. 65 ЗОС са изпълнени и са налице основания за изземване на описания в заповедта имот. Доводите, че сдружението държи имота на правно основание, правилно са приети от административния съд за неоснователни. Законосъобразно е преценено, че сдружението не е страна по договора за наем, сключен през 2006 г. между концесионера "Дейли" ООД и "Векта" ООД, поради което няма юридическо основание да ползва имота, още повече че договорът за наем е прекратен с изтичане на срока на концесията през 2015 г. Правилно е и заключението, че уваженият срещу община П. иск по чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС) също не установява, че сдружението държи имота на правно основание. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и може да бъде уважен срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в разпоредбата начин. Този иск брани фактическото състояние и за успешното му провеждане е достатъчно да се установи факта на държането и факта на нарушението. Следователно обстоятелството, че този иск е уважен не означава, че ищецът Сдружение "Футболен клуб Векта" държи имота на правно основание и не е пречка община П., да осъществи правата си на собственик по реда на чл. 65 ЗОС, ако както в случая са налице предвидените в текста материалноправни предпоставки. Възраженията на касационния жалбоподател, поддържани и пред административния съд, че е съсобственик имота, както и че е налице спор за собственост между сдружението и общината за същия имот, са неоснователни. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани. Представената искова молба за делба на имота, предмет на заповедта за изземване, по която е образувано гр. дело № 3161/2016 г. по описа на Районен съд – П., съдържа твърдения, но не и доказателства за собственост, като се има предвид, че сдружението се позовава на основание за придобиване, което е изрично изключено като придобивен способ за имоти публична общинска собственост съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОС. Освен това производството по иска за делба е прекратено. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и заповед № 17 ОА2954/24.11.2017 г. на кмета на община П. е законосъобразна. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от кмета на община П. административен акт и по тези съображения отхвърля жалбата на сдружението, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Следователно не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което решението на Административен съд – П. следва да бъде оставено в сила. Направеното с касационната жалба искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед 17 ОА2954/24.11.2017 г. на кмета на община П. също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако са налице условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение на оспорената заповед се основава на изричната разпоредба на чл. 65, ал. 4 ЗОС, според която оспорването на заповедта за изземване не спира нейното изпълнение. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако презумпцията бъде оборена или ако на основание чл. 166, ал. 2 от АПК оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Доводите, свързани с вреди за спортуващите лица, са неоснователни, тъй като в заповедта изрично е посочено, че същата не засяга подготовката на състезатели на футболния клуб, на които се осигурява постоянен достъп до общинския имот, предмет на заповедта. Останалите твърдения на жалбоподателя за значителни и трудно поправими вреди не са подкрепени с доказателства. Освен това тези доводи вече се обсъдени и приети за неоснователни от съда по предходно искане за спиране на предварителното изпълнение (определение № 2495/11.12.2017 г. по адм. дело № 3497/2017 г. на Административен съд – П., определение № 976/24.01.2018 г. по адм. дело № 299/2018 г. на Върховния административен съд). В тази хипотеза спиране на допуснатото предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК). В случая такива не са посочени и установени. По тези съображения настоящият състав приема, че искането за спиране е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изложеното направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община П. сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, второ отделение,