Решение № 849 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5063/2008 г.

Решение № 849 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5063/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на А. А. Т. и К. А. Т. чрез адв. Р от САК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, I г. о. № 174 от 28.03.2008 г. постановено по гр. д. № 641/2006 г., като противоречащо на влезлите в сила решения на ВКС на РБ, I г. о. № 768/9.01.2003 г. по гр. д. № 434/2003 г., за оставяне в сила на решенията на СГС, IV-а отделение по гр. д. № 1932/2002 г. и на решението на СРС, III гр. отделение 61 състав от 17.01.2002 г. постановено по гр. д. № 5739/1996 г., както и на решение № 32/26.05.2006 г. на ВКС 5-членен състав по гр. д. № 521/2005 г. Ответниците по молбата С. и Е. О. чрез адв. К от Кюстендилската АК считат, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 11.06.2008 г., а решението на ВКС на РБ, I г. о., чиято отмяна се иска, е постановено на 28.03.2008 г. - в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК и поради това е процесуално допустима. За разглеждането й е приложим реда по чл. 303 и сл. от ГПК от 2007 г. по аргумент за противното на правилото на § 2, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Решението на ВКС, I г. о. от 28. 03.2008 г. по гр. д. 641/2006 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство е постановено след отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) с решение № 32 от 26.05.2006 г. на Петчленен състав на ГК на ВКС по гр. д. № 521/2005 г. на решенията на СГС от 22.12.1999 г. по гр. д. № 368/1999 г., Софийския апелативен съд от 21.05.2002 г., ГК, 3 състав по гр. д. № 1818/2001 г. и на ВКС на РБ, IV г. о. № 2209/13.05.2004 г. по гр. д. № 2063/2002 г., постановени по спор за собственост на апартамент в гр. С., бул. С. № 20, вх. В, ет. 5, като противоречащи на влезлите в сила решения по иск за делба на същия апартамент на СРС, ГК, III отделение 61 състав от 17.01.2002 г. по гр. д. № 5739/1996 г., на СГС, ВК, IV-а отделение от 7.03.2003 г. постановено по гр. д. № 1932/2002 г. и на решение № 768 от 9.01.2004 г. на ВКС, I г. о. постановено по гр. д. № 434/2003 г. С решенията по иска за делба е прието, че процесния апартамент е собственост на молителките по искането за отмяна А. и К. Т., получили го по универсално завещание от 1975 г. от своята баба К. Т., починала през 1977 г. С решенията, чиято отмяна е постановена от V членния състав на ВКС с решението от 26.V. 2006 г. по гр. д. № 521/2005 г. по спора за ревандикация на процесния имот е било прието, че апартамента е собственост на ответниците по искането за отмяна С. и Е. О. С решението на ВКС, I г. о. от 28. 03.2008 г. по гр. д. № 641/2006 г. е прието, че апартамента е съсобствен между страните при равни права - О. са придобили по давност 1/2 ид. част, а А. и К. Т. - по наследствено правоприемство по универсално завещание - другата 1/2 ид. част. Очевидно е, че е налице противоречие между постановените съдебни актове относно правата на страните в процесния апартамент, така че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Според процесуалното правило на чл. 307, ал. 4 от ГПК на отмяна подлежи неправилното от противоречащите си решения. В предходното производство за отмяна на противоречивите решения по чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК петчленния състав на ВКС, ГК е отменил като неправилни решенията по спора за ревандикация, т. е. като правилни следва да се считат решенията по спора за делба, с които е прието, че собственици на А. и К. Т. При новото разглеждане на спора ВКС, I г. о. по гр. д. № 641/2006 г. изобщо не е зачел задължителната за него сила на влязлото в сила решение по делбата съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.), сега чл. 297 от новия ГПК и е постановил решението си по спора за ревандикация все едно такова решение не съществува в правния мир. В решението от 28.03.2008 г. на I г. о. на ВКС, чиято отмяна се иска в производството по настоящото гр. д. № 5063/2008 г., съставът на ВКС не е взел предвид разясненията относно придобивната давност и нейното спиране съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗС и чл. 115, б. "ж" от ЗЗД по време на висящността на спора за делба и невъзможността О. да придобият имота в този период от време нито с петгодишен давностен срок, нито с десетгодишен такъв. Това обуславя необходимостта отново да се отмени решението на ВКС по същия спор на същото основание - противоречие с влезлите в сила решения по делбата - чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл. 307, ал. 3 от ГПК от друг състав на ВКС на РБ. При новото разглеждане съставът на ВКС следва да се произнесе както по исковата молба на К. и А. Т. срещу С. и Е. О. по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, така и по насрещния установителен иск за собственост на О. срещу Т. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение