Решение № 2301 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрск. Атанасова, против решение 4516/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 3250/2023г. по описа на Административен съд София -град с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-22221422000889-091-001/13.10.2022г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърден в обжалваната част с решение 32/10.01.2023г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДД ОДОП / София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно са определени правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти, допуснато е игнориране на обективни факти и доказателствата към тях, не е съобразена доказателствената сила на частните писмени доказателства, съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител юрск. Василева. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и за присъждане на разноски по представен списък на разноски. Ответникът - Балчо инвестмънт груп АД с.Лозен, Област София, действащ чрез процесуалния представител адв.Калистратов, развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски в касационното производство по представен списък на разноски и доказателства към него. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Развива доводите си в писмено становище, което представя в проведеното съдебно заседание. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както след проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С РА Р-22221422000889-091-001/13.10.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърден в обжалваната част с решение 32/10.01.2023г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, на Балчо инвестмънт груп АД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за д.п. м.11.2021г. на основание чл. 68,ал.1,т.1 и т.2 и чл. 69, ал.1,т.1 ЗДДС в размер на 26588лв. и са начислени лихви за просрочие по фактура2000000040/19.11.2021г., издадена от ЕКС 22 ЕООД за покупка на 170 лиценза за комуникационен сървър, представляващи по обясненията на управителя и описание от сайта флаш памет, съдържащи инсталирани операционна система и софтуер за телефонна централа, ведно с лиценза за нея, представляващ код , който отключва централата за съответен период от време или безсрочно, както е в случая. Решаващият съд е приел, че производството е възложено и РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдържащ необходимите реквизити и съставен в предвидената в закона форма за електронен документ с валидни електронни подписи на издателите. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство. За да отмени обжалвания пред него РА, първоинстанционният съд е приел за недоказани и незаконосъобразни изводите на приходните органи за липса на реалност на доставката по издадена фактура като условие за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по нея. Съдът е приел, че стоката по фактурата е индивидуализирана съобразно представени разпечатки от акаунта на доставчика на сайта, през който е закупена, включващ описание на функционалните възможности на централата, данни за генерирани лицензии в полза на РЛ и копие от извършеното то него плащане. Съдът е приел, че при наличие на данни за двустранно подписан от 19.11.2021г. протокол между представители на РЛ и доставчика по фактурата, е налице приемо-предаване на стоката и прехвърляне на собствеността върху нея. Не е спорно, че фактурата надлежно е отразена счетоводно при доставчика и при РЛ. Съдът е счел, че с представените в хода на ревизията документи се установява произхода на стоката, но приема също принципно, че само на основание неустановен произход при прекия доставчик от предходни негови доставчици, т.нар липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, не могат да бъдат причина за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. От фактическа и правна страна съдът приема за установено, че стоката по фактурата е използвана за целите на независимата икономическа дейност на РЛ предвид събраните доказателства за деклариран и осъществен ВОД на стоката към дружество от Гърция като страна- членка на ЕС. Постановеното решение от Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора пороци не се установяват при извършената проверка от касационната съдебна инстанция. Събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени обективно и съвкупно от първоинстанционния съдебен състав, поради което е правно издържано крайното заключение за незаконосъобразност на РА в обжалваната част. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в РА/РД да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по отношение на процесната фактура, издадена през м. 11.2021г. от ЕКС 22 ЕООД. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, отделил е точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил релевантните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Балчо инвестмънт груп АД по процесната данъчна фактура. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоката по облагаема доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Изводът на решаващия съд за реалност на облагаемата доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е формиран логично след съвкупната оценка на доказателствата.Обратно на възраженията в касационната жалба прехвърлянето на собствеността е доказано по силата на изготвеният и неоспорените писмени доказателства фактура и приемо-предавателен протокол. Тези документи, макар и частни, имат своята доказтелствена сила, която не оспорена или оборена от други събрани по делото релевантни доказателства. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за нереалност на доставката поради липса на достатъчно убедителни доказателства за произхода на стоката. Липсата на данни за плащане и отразяване на доставка на стоките при прекия доставчик не може да е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит при неговия получател. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана материална или техническа обезпеченост, липса на доказателства за произход, транспорт или счетоводно отразяване при доставчика, когато не се твърди и не са налице данни за данъчна измама, за която получателят да е знаел или да участвал в такава. В този смисъл е и т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ECLI:EU:C:2012:373, според което, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. Неоснователно е и възражението за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно данни за последваща реализация на стоката, т.е. за използването на целите на независимата икономическа дейност на РЛ като предпоставка за възникване и упражняван на правото на приспадане на данъчен кредит. РЛ е декларирало ВОД за д.п. м.12.2021г. на стоките, получени по фактурата, по която е отказано правото на приспадане за д.п. м.11.2021г. - с получател гръцко дружество. Представени са фактура, редовно попълнен транспортен документ за превоз с.Лозен - Солун, опаковъчни листа, за доставката е подадена VIES декларация и при проверка в информационната VIES система е установена валидност на ДДС номера на гръцкия съконтрахент и деклариране от негова страна на ВОП. Идентичността на стоката е видна от идентичното й описание по процесната фактура и по т.2 от фактура 6000000009/22.12.2021г. Ревизионните органи не са извършили корекция на декларирания ВОД за д.п. м.12.2021г., поради което последващото твърдение за нереалност на този ВОД се явява в нарушение на принципа на предвидимост и законност предвид наличието на влязъл в сила в обратен смисъл РА по ЗДДС за период м.12.2021г. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените доводи в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение на АССГ. Като е стигнал до аналогични правни и фактически изводи и е отменил оспорения РА като незаконосъобразен, Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София и при условията на чл. 221, ал. 2, АПК, следва да бъде оставено в сила. Касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Балчо Инвестмънт груп АД следва да се присъдят разноски в касационното производство по представен списък на разноски и доказателства към него за уговаряне и плащане 1800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,