Решение № 11146 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2016 г.

Решение № 11146 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Ш., гражданин на Сирия, чрез адв. В. И., от САК, против Решение № 4144/15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4590/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед № УРИ 5392 ПАМ-572/06.04.2016 г., на ВПД Н. Г. инспектор при сектор "Миграция" на СДВР - МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително настаняване в СДВНЧ при дирекция "Миграция" на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - ВПД Началник сектор "Миграция" на СДВР - МВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Ш. Ш., гражданин на Сирия, против Заповед № УРИ 5392 ПАМ-572/06.04.2016 г., на ВПД Н. Г. инспектор при сектор "Миграция" на СДВР - МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително настаняване в СДВНЧ при дирекция "Миграция" на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Мярката по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. В конкретния случай на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." на основание чл. 41, т. 1 от приложимия материален закон (ЗЧРБ) поради обстоятелството, че той не е могъл да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, същия е без документи за самоличност и представлява чужденец, по отношение на който е налице опасност от укриване. Представените от жалбоподателя доказателства, част от които съдът не е кредитирал по подробно изложени съображения, не опровергават констатациите на административния орган за наличие на елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. Приложеното на л. 40 по делото писмо от Държавна агенция за бежанците няма отношение към издаване на оспорената заповед, предвид посоченото в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правомощията на административния орган при преценката за необходимостта от принудително настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци за постигането на легитимна цел - организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. - са упражнени законосъобразно и в съответствие с целта на закона (ЗЧРБ). Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/ от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая при издаване на оспорената пред съда заповед няма обстоятелства от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната или че не съществува предпоставката по § 1, наличие на опасност от укриване. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение