Решение № 8804 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2012 г.

Решение № 8804 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Столична община против решение № 3817 от 5.07.2012 г., постановено по адм. д. № 5218/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Евгения Людмилова Ташева, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на зам. кмета на Столична община да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-ВДОИ-18/6.04.2012 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявлението, подадено от Евгения Людмилова Ташева. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Съгласно посочената норма задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че заявлението не отговаряло на изискването на чл. 25 от ЗДОИ, поради което задълженият субект не е дължал произнасяне, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане, което в случая не е сторено. Твърдението на касатора, че исканата информация е предоставена по предходно заявление не обосновава законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Посоченото обстоятелство е основание за отказ за предоставяне на исканата информация съобразно правилото на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, но същият следва да бъде постановен по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,