Решение № 8225 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2017 г.

Решение № 8225 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Т. С. Д. и М. Ц. И., и двете от гр. Х., чрез пълномощника им адв. Н. А. - АК П., за отмяна на влязлото в сила Решение от 06.12.1994 г., постановено по адм. дело № 4398/1993 г. от Окръжен съд П.. Искането е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителките, в качеството им на наследнички на общата наследодателка М. И. П. считат, че са налице нови обстоятелства - констативен протокол от 02.09.2016 г., подписан от длъжностни лица от общинската администрация на Х., който доказва, че върху имота, предмет на гр. дело № 4398/1993 г. по описа на Окръжен съд П. не е осъществено благоустройствено мероприятие, обратно на приетото от съда в мотивите му. Сочат също, че за съседните на процесния имоти отчуждаването е било отменено по силата на съдебни актове, които прилагат като доказателства, наред с Констативен протокол от 02.09.2016 г., издаден от служители на общинската администрация на гр. Х. и съгласуван с кмета на общината. Ответникът - Кметът на О. Х. не взема становище. Заинтересованите страни - М. Т. Т., С. И. Т., К. И. Т., Ц. Н. Т., П. С. Т., М. С. Б., С. С. С. и М. С. Н. не вземат становище. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на С. С. И., Б. С. П., И. С. Т., М. Ц. Т. и С. С. Т. за отмяна на отказа на кмета на община Х. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 643, кв. 17 по стария план на града, като неоснователна. В мотивите на съда, въз основа на назначената по делото експертиза, е прието, че в конкретният случай имотът е бил отчужден по един план, по който мероприятието не е било осъществено, но впоследствие е налице преотреждането му за друго мероприятие въз основа на влязъл в сила нов дворищно-регулационен план. По този план мероприятието - градина е осъществено . Затова е направен извод, че не са налице основанията на чл. 2 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ и др. закони за отмяна на отчуждаването. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство - Констативен протокол от 02.09.2016 г., съставен по устно разпореждане на кмета на община Х., не съдържа "нови обстоятелства" относно отчуждаването на имота на молителките. В него е отразено, че след оглед на територията, в която попада поземлен имот № 4028 по КП на гр. Х., одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г., попадащ в УПИ II - градина, кв. 17 по РП на града, одобрен със Заповед № 516/1971 г., - на север от УПИ Х-4029, 9555, кв. 17 "в имота няма осъществени благоустройствени мероприятия". На първо място липсват доказателства за идентичност на имотите. На второ - факта на отчуждаване на имот пл. № 643, кв. 17 по стария план на гр. Х. е бил предмет на експертна оценка на вещото лице по дело № 4398/1993 г. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият "нови обстоятелства" или "нови писмени доказателства" от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В разглежданата хипотеза доказателството, което се твърди, че съдържа нови обстоятелства, е изготвено на 02.09.2016 г., а решението на съда, чиято отмяна се иска, е постановено на 06.12.1994 г. В този смисъл то не отговаря на законовата дефиниция за ново обстоятелство, което е съществувало към момента на разглеждането на спора, но не е могло да бъде известно на съда и на страните по делото. Водим от изложеното, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,