Решение № 4445 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2015 г.

Решение № 4445 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22.07.2015 г. по адм. д. № 619/2013 г. Административен съд Бургас е прогласил нищожността на решение № 634/31.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център", потвърдено с решение на началника на Митница Бургас. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на МП "Пристанище Бургас - Център". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба "Лукойл Нефтохим България" АД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че е основателна. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспореното пред Бургаския административен съд решение на началника на митнически пункт "Пристанище - Център" към Митница Бургас внесената от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД стока с ЕАД МРН 12BG001007Н0021039/20120714 и декларирана с код 27101971 по Комбинираната номенклатура е определена с нов код - 27079999. Въз основа на това е определено допълнително мито в размер на 94 073,36 лв. и допълнителен ДДС в размер на 18 814,67 лв. При внасянето на стоката с посочения ЕАД и съгласно декларираният от дружеството ответник код по Комбинираната номенклатура е било издадено решение от митническите органи, което не е оспорено. Оспореното решение на митническите органи е издадено след извършването на повторна проверка на "Лукойл Нефтохим България" АД. Бургаският административен съд е приел оспореното решение на митническите органи за нищожно. Приел е, че не са настъпили нови обстоятелства след издаването на първоначалното решение, което е влязло в сила, поради което не са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл. 99 АПК, като съответно липсва и процедура по глава V във вр. с чл. 103, ал. 4 АПК. Като такова не може да се приеме заключението на митническата лаборатория, което е единственото основание, послужило за издаването на ново решение за регламентиране на вече регламентираните отношения между страните при внасянето и декларирането на стоката. Бургаският административен съд е приел, че не спазени изискванията по чл. 84а от Закона за митниците за последващ контрол. Административният орган, издал оспореното решение не е имал компетентност да преразгледа своето предходно влязло в сила решение, поради което то е нищожно. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността - МКО (за пълнота на съдържанието следва да се отбележи, че с Регламент /ЕО/ 450/2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността, нар. "Модернизиран митнически кодекс - ММКО" като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 - до чл. 84м, включително. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида последващ контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21). За това е необходимо да се направи разграничение между двата процеса "повторна проверка на декларацията" и "последващ контрол". В случая от данните по делото се установява, че именно повторна проверка на декларацията е извършена. Този извод се подкрепя от фактите по делото, тъй като митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената му митническата декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати от експертизата, обект на лабораторен анализ, т.е. приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от лабораторията в гр. Русе. При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двата вида проверка - при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. При повторната проверка на декларацията законодателят никъде не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Обратно е прието чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която е относима към последващия контрол и изрично е посочено, че тази проверка се извършва въз основа на заповед за възлагане. Повторната проверка на декларацията няма нарочно производство и може да бъде извършена както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За нейното провеждане не е въведено изискването от издаване на заповед, с която да се постави началото на това производство, което е различно от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ, за която следва вече да бъде издадена заповед за започване на производството от съответния компетентен орган и съдържаща определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити и мотиви. В случая с издаване на обжалваното пред инстанцията по същество решение № 5766 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническото задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999, което решение подлежи на обжалване по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по реда на АПК и притежава белезите на чл. 21 от същия кодекс (вж. решение на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.). Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. Приложима е процедурата по чл. 84 - 84а от същия закон, а не процедурата по възобновяване на производството по чл. 99 и сл. АПК. Бургаският административен съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като не е разграничил по същността им процедурите по чл. 84 и чл. 84а от Закона за митниците и неправилно е приел, че е извършен последващ контрол. В нарушение на материалния закон са и изводите му за нищожност на оспорения административен акт поради липса на предпоставките на чл. 99 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения по законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не може да се упражни контрол за зоконосъобразност от касационната инстанция. Решението на Бургаския административен съд следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал . 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне относно законосъобразността на решение № 634/31.01.2013 г. г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център" при Митница Бургас. По претендираните разноски по делото следва да се произнесе Бургаският административен съд при новото разглеждане на делото.