Решение № 1337 от 7.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Халилова от гр. Шумен, чрез процесуалния представител адв. Д. Димитров против решение 39/14.04.2022 г. постановено по адм. дело 32/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Шумен, чрез главен юрисконсулт Л. Бичинова Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение 39/14.04.2022 г. постановено по адм. дело 32/2022 г., Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на С. Халилова срещу решение 2153-27-93/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. Съдът е приел, че за спорния период лицето не е доказало упражняването на трудова дейност, необходима за възникването на осигурително правоотношение и административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че директорът на ТП на НОИ Шумен е възложил със заповед ЗР-5-27-01005802/21.09.2021 г. проверка. Въз основа на нея е било установено, че С. Халилова е регистрирана като земеделски стопанин в ОД Земеделие на 14.10.2014г. за стопанската 2014/2015г. и пререгистрирана на 07.12.2015г. за стопанската 2015/2016г. По делото е бил представен договор от 27.11.2015г. за наем на 0,100 дка земеделска земя в землището на [населено място], представляваща дворно място. Съгласно извършена проверка в информационна система за периода 2014-2017г., е било доказано, че лицето не е имало данни за внесен авансов данък по чл. 43 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, няма данни за подадени от лицето декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма данни за регистрирани фискални устройства. Лицето е декларирало, че упражнява дейност като самоосигуряващо се лице. Впоследствие на 14.02.2017г. по електронен път с Квалифициран електронен подпис /КЕП/ на упълномощено лице е била подадена декларация вх. 27000173012796/14.02.2017г. за прекъсване на дейност, считано от 02.02.2017г. След извършени проверки от страна на Областна дирекция по безопасност на храните Шумен е прието, че не са били издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от Закона за храните /ЗХ/ на обекти за производство и/или търговия с храни на С. Халилова. На лицето са били изплащани следните парични обезщетения от НОИ: за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове за периодите 14.11.2014г. 27.11.2014г. и 28.11.2014г. 23.12.2014г.; за бременност и раждане по подадено заявление по чл.50-51 от КСО за периода 02.06.2015г. 06.02.2016г.; за отглеждане на малко дете по подадено заявление по чл.53 от КСО за периода 07.02.2016г. 01.02.2017г. Халилова е дала писмено обяснение в ТП на НОИ Шумен и въз основа на всички факти и обстоятелства от извършената проверка е бил съставен констативен протокол КП-5-27-01031448/09.11.2021г. Административният орган е издал задължителни предписания ЗД-1-27-01231789/09.11.2021г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на С. Халилова за периода от 14.10.2014г. до 01.02.2017г., с вид осигурен 13, декларация обр.1, след като е приел, че лицето не е упражнявала трудова дейност и не следва да се счита за осигурено лице. Недоволна от постановения административен акт, С. Халилова е подала жалба до горестоящият административен орган директорът на ТП на НОИ Шумен. Задължителните предписания са били потвърдени като правилни и законосъобразни с решение 2153-27-93/29.12.2021г. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В конкретния случай не са установени трудовите функции на С. Халилова. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. В случая осигурителното правоотношение между касатора и ТП на НОИ - Шумен е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Видно от текста на чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане жалбоподателката следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който не е бил установен от Халилова при условията на главно и пълно доказване в процеса. При липса на доказателства в тази насока, обосновани и в съответствие с материалния закон са изложените съображения от административния съд, че тя фактически не е извършвала трудова дейност за горепосочените периоди. Достигайки до същите изводи, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,