Решение № 14106 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2020 г.

Решение № 14106 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Хаджиев, чрез процесуален представител, против решение № 831 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 3538/2019 г. на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което жалбата на Хаджиев против заповед № 317 з-6685 от 30.10.2019 г. на директора на ОДМВР-Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделя се извода на АС-Пловдив, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила макар съдът да не е обсъждал приложимата разпоредба на чл. 207 ЗМВР предвид наличието на данни за дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В конкретния казус са спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, чл. 196 от ЗМВР както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. М. Хаджиев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, и с последващите заповеди за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 от ЗМВР/. На следващо място, спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО се е запознал писмените обяснения на Хаджиев от 26.09.2019 г. /за даване на които служителя е бил изрично поканен/, видно от отбелязването върху същите. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че М. Хаджиев, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност младши разузнавач в група 01 "Противодействие на криминалната престъпност" на сектор КП към Второ РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив, е управлявал МПС в извън работно време след употреба на алкохол с установена концентрация 1. 98 промила в кръвта. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че с деянието са нарушени т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28 б. "б" от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр. 67/12.08.2014 г. /. Това деяние, изразено чрез действие, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и на осн. чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на Хаджиев е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. Не се кредитират възраженията в касационната жалба за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и несъразмерност на наложеното наказание. АС-Пловдив лаконично е посочил, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, уредена в чл. 205 и чл. 206 ЗМВР, и този извод на съда като резултат е верен, защото видно от съдържанието на оспорения акт ДНО в случая е преценил тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено и формата на вината, включително цялостното поведение на държавния служител съобразно кадрова справка. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение