Решение № 1827 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2008 г.

Решение № 1827 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Вяра Георгиева Генева и Вангелия Боянова Полимирова и двете от гр. София, чрез пълномощника им адв. Костов против Решение № 15 от 14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 25/ 2008 г., по описа на Врачанския административен съд, с което е отменена Заповед № 135 от 14.03.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Враца, в частта относно имот № 9602020 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. "Лиляшка могила" в землището на гр. Враца, като е върната преписката на административния орган, с указания за попълване на плана и регистъра на собствениците към него с имота на наследниците на Иванка Гицова. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - областният управител на Врачанска област не взема становище по касационната жалба. Ответницата Антоанета Георгиева Николова, в писмено възражение, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 210, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С оспореното решение е отменена Заповед № 135/14.03.2007 г. на областен управител в частта за одобрен, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, план на новообразуваните имоти, за имот № 9602020 в м. "Лиляшка могила" - Враца. Вяра Генева и Вангелия Полимирова се легитимират като наследници на Невена Боянова Тодорова, за която има влязло в сила решение № 281-В (11.10.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за отказ за възстановяване на правото на собственост върху лозе и нива, върху които частично е ситуиран процесния имот. По делото липсва решение по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Право да обжалват плана за новообразуваните имоти и регистрите към него имат лицата, легитимиращи се като собственици на имоти в обхвата на плана по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и лицата с трансформирано в право на собственост право на ползване. Генева и Полимирова не доказват такива права. От заключението на СТЕ експертиза се установява, че в помощния план няма ситуиран имот, записан на името на тяхната наследодателка. Следователно, за тях решението на АС-Враца е благоприятно. Следва да се има предвид и това, че ако касаторите получат решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници за процесния имот, те разполагат с възможността да поискат изменение на плана на новообразуваните имоти на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни - Вангелия Боянова Полимирова е участник в производството пред първоинстанционния съд, а Вяра Георгиева Генева е с правата по чл. 210, ал. 2 от АПК. Същите се легитимират като лица с признато за възстановяване право на собственост, но невъзстановено в реални граници, поради попадане на имотите им - лозе от 3 дка и нива от 6.5 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С ПНИ на същите е отреден имот от 4498 кв. м, като посоченото отреждане е оспорено, в частта от два декара, попадащи именно в имот № 9602020. С отмяната на заповедта на областния управител относно спорното отреждане са засегнати правата на касаторите, поради което е неоснователно възражението на прокуратурата за недопустимост на касационната жалба, поради липса на правен интерес. Същата е подадена и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Враца се е развило по жалба, подадена от Антоанета Георгиева Николова против Заповед № 135 от 14.03.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Враца, в частта относно имот № 9602020 по плана на новообразуваните имоти в м. "Лиляшка могила" в землището на гр. Враца. Жалбоподателката е твърдяла, че е собственик на имот от 2 дка, съвпадащи с част от цитирания имот, като с ПНИ същият не й е отреден и тя не фигурира в регистъра на собствениците. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, първоинстанционният съд е приел за установено, че с ПНИ процесният имот е отреден на наследници на Невена Боянова Тодорова, като същите са вписани и в регистъра на собствениците към плана. Отреждането е на основание решение № 281-В от 11.101995 г. на ПК гр. Враца, с което на наследниците на Невена Боянова Тодорова са признати права на собственост, но е отказано възстановяването им в реални граници - върху нива от 6.5 дка и лозе от 3.0 декра, тъй като същите попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установило се е също така, че жалбоподателката се легитимира като наследник на Иванка Гицова, която е притежавала недвижим имот - лозе от два декара в м. "Лиляшка могила", придобит чрез покупко-продажба, по нот. акт № 31, т. II, нот. дело № 159/1963 г. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се е установило, че имотът по цитирания нот. акт е идентичен с част от процесния имот, като се намира в северната му част. В помощния план е отразен като два отделни имота, които са записани на наследниците на Иванка Гицова - жалбоподателката и сестра й Емилия Иванова. В същия план липсва посочване на наследници на Невена Боянова Тодорова. При тези данни съдът е приел от правна страна, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е незаконосъобразна, тъй като административният орган не се е съобразил с установените права на собственост, като на жалбоподателката не е отреден имот, съобразно правата й. Ето защо е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, посочени в нея с номера 1, 2, 3, 4, 5 и 6 и свеждащи се до това, че страните и по-точно заинтересованите страни в първоинстанционното производство не са надлежно конституирани, тъй като е следвало да участва и Вяра Генева, която също е наследница на Невена Тодорова, както и че тя и участващата в производството Вангелия Полимерова не са редовно призовавани. Съдът е положил огромни усилия за да установи кои са заинтересованите страни, да издири адресите им и да ги призове по делото. В тази насока са изпращани запитвания до всички компетентни органи, от които е можело да бъде събрана нужната информация. В резултат на тези усилия съдът е установил, че заявител по преписката за земеделска реституция от името на наследници на Невена Боянова Тодорова е Вангелия Боянова Полимирова, която е била конституирана като заинтересованата страна. Посоченото е достатъчно и съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е издирвал други наследници, в случая Вяра Генева, тъй като заявителят, съгласно чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, действа от името на всички наследници и неговите действия ползват всички тях. Не са нарушени правата на участие на наследниците на Невена Тодорова. Участието на Вяра Генева не е задължително. Същото лице, понастоящем ползва правата си по чл. 210, ал. 2 от АПК, което също обосновава изводът за липса на нарушаване на правата й на участие. Не е налице и нарушение по отношение призоваването на Вангелия Полимерова. Вярно е, че същата е призовавана няколко пъти и от различни адреси, но именно поради нередовното й призоваване съдът не е давал ход на делото. Поради това са без всякакво значение възраженията относно точността на изписване на адресите, посочването на името на връчителя на призовките и др. подобни, тъй като в сочените заседание съдът не е дал ход на делото и правата на страната не са нарушени. Вангелия Полимирова е редовно призована за насроченото на 7.05.2008 г. открито съдебно заседание, като призовката и е оформена съгласно всички изисквания на ГПК, получена е от упълномощено лице - дъщеря на страната и е връчена в срок. Неявяването на страната в това съдебно заседание не е в резултат на порок, а поради собственото й процесуално бездействие. За следващото съдебно заседание, в което е било изслушано заключението на назначената техническа експертиза и е даден ход по същество, страната е била уведомена на основание чл. 137, ал. 7 от АПК. Липсва нарушение. Не е налице нарушение на процесуалните правила, поради възприемането от съда на заключението на вещото лице. Същото не е оспорено в с. з., експерта е дал компетентно заключение, което редом с останалите доказателства е обсъдено от съда. Възраженията, че заключението е непълно, неточно, без графична част не могат да бъдат слушани в настоящото производство. Страната, ако не е било съгласна със заключението на вещото лице е следвало да задава въпроси, да иска допълването му или да го оспори, но пред първоинстанционният съд. Касационното производство не е такова за поправяне на пропуските на страните, особено дължащите се на процесуалното им бездействие. Несъстоятелно е възражението, че съдът не е обсъдил данните по делото. В тази насока се сочи, че не е взето предвид, че бабата на жалбоподателката е заставена принудително да внесе земята си в ТКЗС, видно от приложената заявление - декларация, както и че около 1940 г., е имала спорове относно притежаваните от нея имоти, за което е водено гражданско дело през 1944 г., след което е последвал въвод във владение. Всички тези факти са ирелевантни за фактическия състав на реституцията, съответно относно законосъобразността на заповедта на областния управител. Относимият факт е, че е признато право на собственост върху претендираните земеделски земи, но е отказана реституция на същите земи от 9.5 дка в стари реални граници, тъй като попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. собствеността не е установена по отношение конкретни имоти. Обратното, имотът на жалбоподателката, на който същата се легитимира като собственик по силата на придобивна сделка, е с установена идентичност по помощния план, послужил за основа при изработването на ПНИ, както и съгласно заключението на вещото лице. Следователно съдът е обсъдил относимите факти, като същият няма задължение да обсъжда тези, които не са относими за спора. Неоснователно е и последното възражение, че решението е неясно. Волята на съда е конкретна и ясно изразена, като е отменена оспорената заповед на областния управител, в частта относно имот № 9602020 по плана на новообразуваните имоти, част от който е имотът от два декара на жалбоподателката. Правилно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се съобразят установените права на собственост. За касаторите е налице възможност да изложат доводите си пред административния орган при новото разглеждане на преписката. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения, съдът правилно е приложил материалния и процесуален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,