Решение № 907 от 26.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за туриториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./. Образувано е по касационна жалба на З. Цанкова Братанова и Т. Цанкова и двете от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Йорданов, срещу решение 2959 от 03.05.2022г., постановено по адм. д. 3347/2021г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им с искане за прогласяване на нищожност на заповед РД 40 1136 от 31.08.1989г. на Заместник - председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет /ИК на СНС/, с която на основание чл. 95 ЗТСУ е отчужден недвижим имот [адрес], [улица], гр. София, отчужден от Б. Цанкова и Р. Ботева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди необоснованост на извода на съда, че заместник председателят на ИК на СНС е имал правомощие да издаде акта, тъй като посочва, че няма представени доказателства за оправомощаването му от председателя на ИК на СНС от една страна, а от друга твърди и че председателят на ИК на СНС не е имал такова правомощие, тъй като не е доказано, че към СНС е имало създаден Съвет за строителство и селищно устройство /СССУ/, което е законово условие за правомощията на заместник председателя на ИК на СНС. Твърдят и неправилност на извода на съда за липса на основание за нищожност на заповедта, поради сбъркан номер на отчуждения имот, както и поради липса на мотиви за необходимата площ за отчуждаване от имота за мероприятието, за което е отреден училище. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с да бъде уважено оспорването на заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Юрукова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, тъй като заместник председателя на ИК на СНС Пенев, подписал заповедта, е изпълнявал функциите на председател на ИК на СНС при отчуждаване на имоти и обезщетяване на собствениците съгласно решение на ИК на СНС от 30.05.1988г. Съдът е достигнал до извод, че към момента на решението на ИК на СНС от 30.08.1988г. за предоставяне на функции на заместник председателя и към 31.08.1989г. датата на издаване на заповедта е действала разпоредбата на чл. 95 ал. 2 ЗТСУ /отм./ в редакцията от ДВ бр. 14/1988г., съгласно която разпоредба ИК на СНС може да вземе такова решение. Посочил е, че съгласно чл. 95 ал. 1 ЗТСУ /отм./ недвижими имоти се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на ИК на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, като е приел, че съгласно чл. 8 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията от ДВ бр. 53/1987г. при всички народни съвети и общински народни съвети на окръжните градове има съвети за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. По тези съображения е приел, че към СНС е имало СССУ, а заместник председателя на ИК на СНС е имал правомощие да издаде оспорената заповед. Приел е и че в цялата преписка, включително отчуждителна такава имотът, предмет на заповедта е посочен с пл. 137, само в представена от района скица и в представен протокол за делба е посочен с различен пл. 131, поради което е извел извод за допусната грешка в тези документи. Посочил е обаче, че наличието на техническа грешка не може да обоснове нищожност на заповедта. Приел е, че останалите съображения касаят незаконосъобразността на заповедта, но не и нейната нищожност. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда за липса на основания да се приеме, че оспорената заповед страда от толкова тежък порок, който да доведе до нейната нищожност. Правилен е извода на съда, че дори да се приеме, че в оспорената заповед е налице грешка в изписването на планоснимачния номер на отчуждения имот, то това не е представлява порок във формата, който да води до нищожност. Правилен е извода, че дори да се приеме наличието на такава грешка, това представлява техническа грешка или очевидна фактическа грешка в акта, за която е налице ред за отстраняване и не се отразява на неговата валидност. Правилен е и извода на съда за липса на предпоставките да се приеме нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на органа, който я е издал, а именно заместник председателя на ИК на СНС. Оспорената заповед РД 40 1136 е издадена на 31.08.1989г. Съгласно действалата по време на издаването й разпоредба на чл. 95 ал. 1 от ЗТСУ (отм.) в редакцията й от ДВ бр. 45/1984г. "Недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура . Съгласно цитираната разпоредба отчуждаването на недвижими имоти за мероприятия на държавата, се извършва със заповед на председателя на ИК на съответния градски народен съвет при условие, че при него е създаден съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. В случая един от спорните по делото въпроси е дали към Столичния народен съвет, който е съответния градски народен съвет, към момента на издаването на заповедта е имало създаден съвет от териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, като наличието на такъв съвет обуслява и правомощие на председателя на ИК на СНС да издава заповеди от категорията на оспорената. Изводът на първоинстанционния съд за спазване на това изискване е правилен като краен резултат, но по различни от изложените в оспореното решение аргументи. Това е така, тъй като залагането в разпоредба в нормативен акт на това изискване чл. 8 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ - както е приел съдът, не доказва изпълнението на това изискване. От представените обаче по делото доказателства и в частност от Приложени 3 Разпределение на ръководството на дейностите на СНС между председателя на ИК на СНС, зам. председателите, секретаря и председателите на комисии е видно, че към зам. председателя на комисията по архитектура и строителство и главен архитект на София е създаден съвет по териториално устройство, строителство и архитектура, който се ръководи от него. В Тази връзка настоящият състав намира, че е правилен, макар и по други съображения, извода на АССГ, за това, че е спазено изискването на чл. 95 ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно наличие на правомощие на председателя на ИК на СНС да издава заповеди от категорията на оспорената. Съгласно чл. 95 ал. 2 ЗТСУ /отм./ в редакцията от ДВ бр. 45/1984г., действала към момента на издаване на заповедта, Изпълнителният комитет на Столичния народен съвет може да реши функции на председателя на изпълнителния комитет по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците да се предоставят на негов заместник, както и на председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети . Тази разпоредба предоставя възможност за делегиране на функции на председателя на ИК на СНС по отчуждаване на имоти и обезщетяване на собствениците на негови заместници или на председателите на ИК на РНС. В случая с решение по протокол 8 от 30.05.1988г. ИК на СНС е приел такова решение, като по приложение 3 Разпределението на заместник председателя на ИК на СНС П. Пенев, подписал оспорената заповед, по т. 2 е възложено да осъществява функциите на председателя на ИК на СНС по: отчуждаване на недвижимите имоти и обезщетяване на собствениците им . Т.е. налице е и редовно делегиране на правомощия на председателя на ИК на СНС на заместник председателя Пенев в съответствие с изискванията на закона чл. 95 ЗТСУ /отм./. По изложените съображения е правилен извода на съда за това, че заповедта е издадена от компетентен орган и липсват основания за прогласяване на заповета за нищожна. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,