Решение № 11715 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2015 г.

ВАСIV отделение05.11.2015 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579 от 15.07.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-360/2015 г. ОСЪЖДА Медицински университет Пловдив да заплати на "Вега Медикал" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 93Б, ЕИК 201090465, сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11715 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Медицински университет Пловдив против решение № 579 от 15.07.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-360/2015 г. С него е отменено като незаконосъобразно решение № Р-831/11.05.2015 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, обучение за работа и гаранционна поддръжка на медицинска, лабораторна и друга апаратура, оборудване и инвентар за клинична, демонстрационна и научна дейност по 16 самостоятелно обособени позиции за нуждите на факултети на Медицински университет- Пловдив". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено решение № Р-831/11.05.2015 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по жалбата. Ответникът "Вега Медикал" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Стоян Стоянов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-360/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Вега Медикал" ЕООД срещу решение № Р-831/11.05.2015 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив. С него е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, обучение за работа и гаранционна поддръжка на медицинска, лабораторна и друга апаратура, оборудване и инвентар за клинична, демонстрационна и научна дейност по 16 самостоятелно обособени позиции за нуждите на факултети на Медицински университет- Пловдив". С обжалваното решение на КЗК е отменено като незаконосъобразно обжалваното решение № Р-831/11.05.2015 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив. За да постанови този резултат КЗК е приела, че с решението за откриване на процедурата възложителят е заложил изискване към участниците да представят оторизационно писмо от производителя на предлаганата апаратура, издадено след 1.01.2015 г., удостоверяващо, че участникът е упълномощен да участва от свое име в конкретната процедурата за възлагане на обществената поръчка или удостоверяващо права на участника за представителство и търговия на цялата територия на Република България. КЗК е счела, че това изискване възложителят е допуснал нарушение на чл. 33а, ал. 2 от ЗОП и в нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП е създал за участниците необосновано ограничаващи участието им условия. Нарушение на последната разпоредба КЗК е счела, че е налице, и относно изискването оторизационното писмо да е издадено след 1.01.2015 г., което също необосновано ограничавало участието на лица в обществената поръчка. Такова необосновано ограничаващо участието условие, респ. нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, било налице и относно заложеното изискване към участниците за представяне в оригинал на оторизационното писмо, както и нотариална заверка на оригинал на оторизиран превод на оторизационното писмо (ако оригиналът не е на български език). На последно място КЗК е приела, че е допуснато несъответствие в документацията за участие относно изискването за срока на валидност на офертите, тъй като в образеца на техническо предложение е било заложено, че същият не може да бъде по-малък от 120 календарни дни, докато в останалите места в документацията за участие, този срок е определен на 180 календарни дни, считано от крайната дата за подаване на офертите. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно като краен резултат, въпреки че не се споделят част от мотивите на КЗК за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. С процесното решение № Р-831/11.05.2015 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, като със същото решение са одобрени обявлението и документацията за участие. Според раздел III. 2.3 от решението и същите раздел и точки от обявлението, за доказване на технически възможности възложителят е поставил изискване към участниците да представят оторизационно писмо от производителя на предлаганата апаратура, издадено след 1.01.2015 г., удостоверяващо при алтернативност или че участникът е упълномощен да участва от свое име в конкретната процедурата за възлагане на обществената поръчка или че участникът има права за представителство и търговия на цялата територия на Република България. КЗК неправилно е приела, че това изискване на възложителя противоречи на нормата на чл. 33а, ал. 2 от ЗОП. Според тази разпоредба възложителят няма право да изисква оторизационно писмо за конкретната поръчка, когато е представено оторизационно писмо от производителя, удостоверяващо права за представителство и търговия на територията на цялата страна. Нарушение на тази разпоредба ще е налице ако възложителят е въвел изискване за представяне на оторизационно писмо за поръчката въпреки представянето на оторизационно писмо от производителя, удостоверяващо права за представителство и търговия на територията на цялата страна. Но в случая не е било заложено такова изискване, след като представянето само на оторизационно писмо от производителя, удостоверяващо права за представителство и търговия на територията на цялата страна, е достатъчно за доказване на технически възможности от участника. Тава е така защото възможността за установяване на технически възможности е при алтернативност. Изискването за представяне на оторизационно писмо, че участникът е упълномощен да участва от свое име в конкретната процедурата за възлагане на обществената поръчка, е още една, допълнителна възможност за доказване на технически възможности. По този начин няма и нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, понеже след като се дава допълнителна възможност за доказване на технически възможности, не се ограничава участието в обществената поръчка, а напротив - разширява се възможността за такова участие. Неправилни са изводите на КЗК за нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и относно изискването на възложителя оторизационно писмо от производителя на предлаганата апаратура да е издадено след 1.01.2015 г. В случая процесната обществена поръчка е открита на 11.05.2015 г. и с нея срока за представяне на офертите е 22.06.2015 г. При така посочените срокове изискването за актуалност на документа за доказване на оторизация, не води до необосновано ограничаване на участието. Действително срокът на валидност на представения документ за оторизация (както е приела КЗК), е по-важен, но ако е въведено такова изискване, това би ограничило участниците, тъй като би било свързано с доказване валидност на оторизацията. При липса на такива доказателства в участниците, те би следвало да се снабдят с такива за времето от откриване на процедурата на 11.05.2015 г. до крайния срок за подаване на офертите - 22.06.2015 г. Това е по-ограничително от заложеното от възложителя изискване оторизационното писмо да е издадено след 1.01.2015 г. Изискването за актуалност на документа за доказване на оторизация към около пет месеца преди подаване на офертата, не е "необосновано" по смисъла на чл. 25, ал. 5 от ЗОП ограничаване на участието. В останалата част изводите на КЗК са правилни. Установява се, че в същите раздел III. 2.3 от решението и от обявлението възложителят е предвидил по отношение на коментираното вече оторизационно писмо следното изискване: "документът се представя в оригинал (когато оригиналът е на български език) или оригинал на оторизиран превод на български език, ведно с нотариално заверено копие на оригинала на преведения оторизационен документ. " По това изискване на възложителя КЗК правилно е приела, че то създава административни затруднения за потенциалните участници. При липса на нормативна уредба в АПК относно това дали страните в административното производство могат да представят заверени от тях копия от документи, приложение следва да намери нормата на чл. 183 ГПК. Тази разпоредба следва да се приложи по аналогия според чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, която разписва, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Случаят по чл. 183 ГПК се отнася за подобен случай - за съдебно производство, който е подобен на административното. Освен това и приложението на чл. 183 ГПК отговаря на целта на АПК в тази му част - да създаде условия и да регламентира участието на страните в административното правоотношение, а не да ограничи такова участие. Затова по аналогия на чл. 183 ГПК следва да бъде признато правото на участниците в административното производство да представят заверени от тях копия от изисквани документи, стига специалния закон да не предвиждат изрично изискване за представяне на оригинали. Тъй като в случая такова изискване не е налице в ЗОП, то е достатъчно изискване към участниците да представят заверени от тях копия от документите. А по реда на чл. 68, ал. 11, т. 1 от ЗОП могат да се изискват оригиналите само за сверка дали заверените копия съответстват на оригиналите. Предвид на това като е въвел изискване за представяне на оригинали и нотариално заверени копия, възложителят е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, тъй като необосновано е ограничил участието на лица в обществената поръчка. Правилни са изводите на КЗК и относно установеното несъответствие в документацията за участие относно изискването за срока на валидност на офертите. Действително в образеца на техническо предложение е било заложено, че срокът за валидност не може да бъде по-малък от 120 календарни дни, докато в останалите места в документацията за участие, този срок е определен на 180 календарни дни, считано от крайната дата за подаване на офертите. Неоснователно е оплакването на касатора, че това нарушение е било санирано с дадено разяснение по реда на чл. 29 от ЗОП. По реда на последната разпоредба могат да се дават разяснения по документацията за участие, а не да се променят условията по нея. При липса на решение по чл. 27а от ЗОП за промяна в документацията за участие относно срокът за валидност в образеца на техническо предложение, процесното решение за откриване на процедурата е незаконосъобразно. Затова то правилно е отменено от КЗК на това основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника "Вега Медикал" ЕООД искане за присъждане на направените от него разноски за настоящото съдебно производство. Същите са в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение според представения списък за разноските и са доказани с представения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на касатора за намаляването им поради прекомерност. Минималният размер на адвокатско възнаграждение за настоящото дело е в размер на 500 лв. според чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Но заплатеното възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно поради фактическата и правна сложност на спора, както и поради това, че липсва разпоредба за договаряне и присъждане само на минималния размер на адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2