Решение № 6627 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карнобат против решение 2025 от 04.03.2025 г., постановено по адм. д. 1787/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците П. М. Д. и Й. И. Д.,в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед РД-657/04.10.2024 г., издадена от кмета на община Карнобат, с която на основание 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Й. И. Д. и П. М. Д. собственици на УПИ ХІV-3524, кв.52, гр. Карнобат да премахнат незаконен строеж зид от бетонни блокчета (тухли) с височина около 0,40 м., изграден по северната и западната страна на покривната плоча на съществуващата второстепенна постройка (фурна) в УПИ ХІV-3524 от кв. 52 по плана на гр. Карнобат и да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е постановена в нарушение на материалния закон. Съдът констатира, че издателя на заповедта приема строежа за незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ издаден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Приема, позовавайки се на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че изградения стационарен цветарник над покривната плоча на сграда на допълващото застрояване е архитектурен градински елемент, за който не се изисква разрешение за строеж. Констатира, че извършеното строителство, предмет на заповедта, представлява монолитно изпълнена стационарна кашпа за отглеждане на растителни видове, която не засяга конструкцията на допълващото застрояване и не променя нейната височина, като процесният строеж не може да бъде използван за други цели, освен за отглеждане на растения. Съдът намира за недоказани констатациите на административния орган, че строителството е изпълнено чрез разпробиване на покривната плоча на пристройката и насаждане на фусове арматури, както и че при извършването му е засегната конструкцията и натоварванията на сградата, а височината е над допустимата до 2,5 м. над прилежащия терен, каквито констатации липсват в констативния акт и други доказателства не са събрани по делото в този смисъл. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, с оглед установената по делото фактическа обстановка. От събраните доказателства, в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че процесният строеж се намира върху покривната плоча на второстепенна едноетажна постройка от допълващото застрояване и представлява стоманобетонов борд с ширина б=10см и височина h=10см мерена от горен ръб покривна плоча. От северната регулационна граница на имота, в по-голямата си част на разстояние 80см от края на покривната стоманобетонова плоча, респективно на 80см и от външния ръб на ст. бетоновия борд, има изпълнен зид от два реда кухи бетонни блокчета с размери 40/6-15/h=20cм. Зида има дължина L=8,55м, височина Н=50см и ширина 6-15см. На около 100см от западната регулационна граница на имота има изграден идентичен зид с размери: дължина L=4,55м, заради наклона на покрива с променлива височина от 50см до 38см и с ширина 15см. Двата зида са свързани под прав ъгъл и от своя страна и двата отстоят на 30см от съществуваща Г образна обратна стоманобетонова греда. Зидовете са завършени, по цялата им дължина има изпълнен бетонов пояс с височина h=10см, а от вътрешната си страна са облицовани с гранитогрес. Установено е, че строежът е изпълнен технологично съгласно разработеното конструктивно становище от инж. Черногоров за обект - Стационарен градински цветарник на покривна плоча. Изградената стена от бетонови блокчета не променя съществуващата височина на второстепенната постройка, тъй като съгласно чл. 24 ал. 2 от ЗУТ, височината на новоизградената стена не трябва да се включва към височината на сградата, защото изцяло остава зад равнината проведена под 45° спрямо хоризонта от най-високата точка на ограждащите стени, а в случая това е външния горен ръб на съществуващия стоманобетонов борд на плоския покрив. Установено е, че строежът представлява цветарник, за което е предвидено и съответното отводняване и не може да се използва за други цели, освен за отглеждане на цветя, поради което предназначението му отговаря на характеристиките на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ градински архитектурен елемент, за което не се изисква издаване на разрешение за строеж. По делото е доказано, че извършените строителни дейности не засягат конструкцията и натоварванията на съществуващата сграда и са несъмнено градински елемент като се опровергава посоченото в обратния смисъл в заповедта, което не е констатирано и при извършената проверка от служителите и изготвяне на констативния акт по чл. 223, ал.2 ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Следва да се допълни, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК, съгласно който административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В настоящия случай тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква действията на администрацията да са предвидими, последователни и непротиворечиви. От събраните по делото доказателства е установено, че Димитрови подават до община Карнобат искане от 17.10.2023 г. за одобряване на инвестиционен проект за изграждане на обект: Стационарен градински цветарник на покривна плоча в УПИ ХІV-3524, кв. 52 по плана на гр. Карнобат. По това искане получават отговор на 15.11.2023 г. (л.35), че одобряването на инвестиционен проект служи за издаване на разрешение за строеж, а съгласно чл. 151, ал.1, т. 12 ЗУТ за градински и паркови елементи с височина до 2,5 м. над прилежащия терен не се изисква такова, като година по-късно е издаден оспорения административен акт с противоположно съдържание. Доводите на касатора, че строежът може да се ползва и с друго предназначение, са неоснователни. Същите почиват на предположения и се опровергават от събраните по делото доказателства, с които е установено, че строежът представлява цветарник, за което е предвидено и съответното отводняване и не може да се използва за други цели, освен за отглеждане на цветя. Неоснователен е и доводът на касатора, че в случая строежът надвишава 2.50 м., каквото е изискването на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Цитираната норма поставя ограничение на височината до 2.5 м. но изрично посочва над прилежащия терен. В случая това е покрива на постройката на допълващото застрояване, а височината на градинския елемент е 50 см. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни доводи в тази насока не се сочат. Съдът спазва изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК и нормите на чл. 170 и чл. 171 АПК и проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 АПК като се произнася с решение, в което обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите и възражения на страните. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди община Карнобат да заплати на П. М. Д. и Й. И. Д. сумата 500 лв., представляващо уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложени съображения Върховният административен съд, второ отделение,