Решение № 6374 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2013 г.

Решение № 6374 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Публика" ЕООД гр. София срещу решение № 6751 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 8786/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за прихващане или възстановяване № 09-07-00/0061 от 06.04.2012 г., издаден от младши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" Лозенец към Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при СО, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от кмета на Столична община. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Считат се за неправилни изводите на съда, че данъкът не подлежи на възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК, след като не е обжалван акта за установяване на публично общинско вземане, че неподаването в срок на коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ не е основание да се откаже възстановяване на надвнесен данък, а единствено фактът на надвнасянето. За неправилен се счита извода на съда, че при определяне на публичните задължения органът не е нарушил изискването на чл. 18 от ЗМДТ за служебно установяване на отчетната стойност, органът не е извършил необходимите действия за проверка на подадените декларации по чл. 17 от ЗМДТ и приложения към нея нотариален акт за закупуване на недвижими имоти и последствие не е взел предвид декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, от които е видна действителната отчетна стойност/ покупна цена на недвижимите имоти. Счита се, че актът за прихващане или възстановяване е неправилен, тъй като не е взето предвид, че платените суми представляват двоен размер на действително дължимия данък. Според жалбоподателя съдът е следвало да вземе предвид, че акта за установяване на публично общинско вземане е издаден на 13.09.2011 г., след подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2610/09.09.2011 г., а в нея дружеството е посочило правилно отделните стойности на недвижимите имоти, органът не е извършил нужната проверка и не е установил, че стойностите на имотите са наполовина на декларираното през 2006 г. Към момента на подаването на декларацията през 2006 г. дружеството не е водило счетоводство и не е представило счетоводни данни за отчетна стойност, задължение на органа е било да установи действителната отчетна стойност и данъчната оценка на имотите. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил обстоятелствата, че след закупуването на недвижими имоти дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с № 09-00-09/452 от 25.07.2006 г., с която е декларирало сграда - офис 1 с отчетна стойност в размер на 305 109,48 лева и офис 2 с отчетна стойност 305 109,48 лева, няма подадени коригиращи декларации за промяна на отчетната стойност, дружеството е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2610 от 09.09.2011 г. относно предеклариране на двата офиса по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, с оглед разпоредбата § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ. Относно задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО за периода 2006 г. - 2010 г. на дружеството е издаден АУПОВ, което не е обжалван и установените в него дължими суми са внесени. Посочено е, че в коригиращата декларация, подадена след процесния период, с вх. № 2610 от 09.09.2011 г. е декларирано, че отчетната стойност на всеки отделен обект е сумата от 152 554,74 лева или общата отчетна стойност е 305 109,48 лева, която декларация е подадена на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, определящ, че данъчната основа за облагане с данък върху нежилищните имоти на предприятия е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, определена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Не се спори, че покупната стойност на двата офиса по нотариалния акт е общо 305 109,48 лева, съответно в евро, което не е изрично посочено от съда, а в декларацията от 2006 г. всеки имот е деклариран отделно с такава отчетна стойност. /Данъчната оценка на двата имота е била общо 111258 лв./ Съдът е намерил за неприложима за процесния период посочената с декларация № 2610 от 09.09.2011 г. отчетна стойност на процесните обекти, тъй като тя няма обратно действие и се отнася до евентуално определяне на задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г. и следващите данъчни периоди. Извършеното от страната предеклариране на имота (двата офиса) през м. 09.2011 г. не може да засегне вече установените задължения за данък върху недвижимите имоти и ТБО за предходните данъчни периоди - 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., доколкото е установено, че за тези данъчни периоди не е подадена коригираща декларация в предвидения от закона двумесечен срок по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от възникване на промяната. Посочено е, че след като е налице влязъл в сила акт за установяване на публично общинско вземане, налице е плащане на установените с него задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периодите от 2006 г. - 2010 г., то искането за възстановяване на част от заплатените суми, обосновано с оглед подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2610 от 09.09.2011 г., правилно е прието от административния орган за неоснователно. Решението е правилно като правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията действаща през процесния период 2006 - 2010 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. С изменението на разпоредбата в сила от 1.01.2011 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията се определя като по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Действително без значение за случая е обстоятелството, че жалбоподателят е подал декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ след срока по § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в която е декларирал двойно по-малка отчетна стойност. Установено, че тази декларация е подадена на 09.09.2011 г., преди издаване на акта за установяване на публично общинско вземане от 13.09.2011 г., поради което при издаването на акта за установяване на публично общинско вземане органът е могъл да констатира погрешно посочена отчетна стойност на имота в декларацията от 2006 г. Но това е въпрос на законосъобразност на акта за установяване на публично общинско вземане, относно който няма спор, че не е обжалван и не е предмет на настоящото производство. Не е допустимо, както счита жалбоподателя, при обжалване на акта за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяване на данък, да се извършва косвен контрол върху друг влязъл в сила административен акт за установяване на публично общинско вземане. В случая не е налице промяна на обстоятелствата, за да се иска да бъде подадена коригираща декларация в посочения в чл. 14 от ЗМДТ 2-месечен срок, която се подава при промяна на някое от обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъка, а се твърди, че погрешно е посочена отчетната стойност на имотите в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ от 25.07.2006 г., а друга отчетна стойност на имотите, пазарна стойност по нотариален акт е посочена с подаването на декларацията с вх. № 2610 от 09.09.2011 г. чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Правилни са изводите на съда, че декларацията има действие занапред при определяне на данъка през 2011 г. и няма значение за декларираните стойности за периода 2006 - 2010 г. В конкретния случай тази декларация може да има характер на изявление, че отчетната стойност на имотите е посочена неправилно за преден период, но не е установено това да е записано изрично в декларацията. За периода 2006 г. - 2010 г. не е необходимо да е налице коригираща декларация, тъй като не са налице нови обстоятелства, твърди се, че в декларацията от 2006 г. погрешно е посочена като отчетна стойност за всеки офис общата стойност на придобиване на двата офиса по нотариалния акт. Вярно е, че служителят на общинската администрация е следвало да провери подадената декларации и съгласно закона той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. От друга страна грешката не е толкова очевидна, тъй като за посочения период данъкът върху имотите, които не са жилищни, се определя върху отчетната им стойност, такава е била посочена отчетната им стойност по подадената декларация, за този период не се взема предвид данъчната оценка, ако е по-висока, както е предвидено след изменението на закона. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, т. е. не е записано в закона, че това е пазарната стойност на имота. Всички тези обстоятелства са имали значение при издаване на акта за установяване на публично общинско вземане. В случая безспорно е, че има влязъл в сила акт за установяване на публично общинско вземане, определящ стойността на данъка, въз основа на записаните данни в декларацията, който не е обжалван пред съда, поради което правилно е прието, че не може да се извърши връщане на данък чрез издаване на акт за прихващане или възстановяване. При издаване на акт за прихващане или възстановяване административният орган е длъжен да се съобрази с влезлите в сила административни и съдебни актове. Своите доводи жалбоподателят е следвало да релевира при обжалване на издадения акт за установяване на публично общинско вземане. Съдът правилно е приел, че актът за прихващане или възстановяване е мотивиран, мотивите са подробно изложени в акта, доколко те са основание да се постанови отказ за връщане на данък е въпрос на законосъобразност на акта. При положение, че жалбоподателят не е обжалвал акта за установяване на публично общинско вземане, той е могъл да направи искане за изменение на данъчно задължение по реда чл. 133, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ДОПК. С оглед да се охранят интересите на жалбоподателя следва да се приеме, че подаденото от него искане с вх. № МДТ-2600-60/07.03.2012 г. за издаване на акт за прихващане или възстановяване, включва в себе си едновременно и искане за изменение на акта за установяване на публично общинско вземане /тъй като без такъв акт не би било основателно/ и административният орган следва да разгледа отново искането и на това основание, тъй като в противен случай жалбоподателят ще загуби сроковете за подаването му. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение