Решение № 20 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 568/2009 г.

Решение № 20 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 568/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на ПК "Я", с. Н., Р. област против решение № 618/21.01.2009 г. по гр. дело № 700/2008 г. на Русенския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба О. Ц., с. Ц., Р. област не изразява становище по нея. Въззивното решение е допуснато на касационно обжалване, поради наличие на предпоставките за това в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно определение № 750/05.08.2009 г. по гр. дело № 568/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. Касационният съд разгледа по същество касационните отменителни основания, на които се позовава касатора и констатира следното: за да се произнесе по съществото на спора, след отмяната на първоинстанционното решение № 67/29.07.2008 г. на Б. районен съд и да отхвърли установителния иск за собственост на ищеца ПК "Я", с. Н. въззивният съд е изразил правни изводи, след "служебна справка по фирменото дело на Русенския окръжен съд", че кооперацията е била регистрирана като юридическо лице с решение № 130/30.09.1988 г. на Б. районен съд, а ищецът е вписан в регистъра за кооперациите, с решение № 233/19.07.1989 г. по ф. дело № 227/1989 г., което доказвало обстоятелството, че ищцовата кооперация е новосъздадено юридическо лице. Тъй като ищецът се позовавал на основанието за правото си на собственост, съгласно § 1, ал. 1 ДР на ЗК (отм.), то в негова тежест било да установи факта на противоприемство между прекратената и съществуваща кооперация. Касационният съд счита, че въззивното решение е постановени при съществено нарушение на чл. 235 ГПК, което налага отмяната му, по следните съображения: в първоинстанционното производство, в последното съдебно заседание, проведено на 10.06.2008 г. ответникът О. Ц. е възразила и оспорила правоприемството на ищеца и съществуващата към 1960 г. кооперация. Без да обсъди представените доказателства, респ. отсъствието на такива доказателства въззивният съд е постановил съдебния си акт само въз основа на служебната справка, извършена от съда след приключване на устните състезания по съществото на делото, изразявайки правни изводи за отсъствие на правоприемство между двете кооперации. Позоваването на служебната справка, която не е била предмет на обсъждане от страните, защото е направена в тяхно отсъствие налага извода за необоснованост и на изводите на въззивния съд, поради съществено нарушение на чл. 153 ГПК, според който на доказване подлежат спорните факти, от значение за решаване на делото. Водим от горните съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК ВКС на РБ, II-ро г. о.