Решение № 9544 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5090/2018 г.

Решение № 9544 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5090/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Монев, подадена срещу решение № 239 от 11.01.2018 г. по адм. дело № 11755/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо изх. № 129/18.11.2016 г. на "Макс телеком" ООД, обективиращо отказ за предоставяне на информация по заявление от 21.10.2016 г. по чл. 29 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът "Макс телеком" ООД не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. Установено е, че на 31.10.2015 г. Б. Монев и "Макс телеком" ООД са сключили договор за услуги при общи условия, предоставяни от дружеството, със срок на договора до 31.10.2017 година. Данните сочат на неизпълнение на така подписания договор от страна на Монев и отправено предупреждение към същия, че ако не изпълни задълженията си към дружеството до 31.10.2016 г., ще бъдат предприети всички допустими законови действия за удовлетворяване на вземанията, като се заведат съдебни производства и/или се прехвърлят вземанията на специализирани дружества за събирането им. Със заявление от 21.10.2016 г., изпратено от Б. Монев до "Макс Телеком" ООД по пощата, същият е поискал от дружеството да възстанови изпълнението на сключения между тях договор. Освен това е поискал да му бъде предоставена информация за това дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите, на които данните се разкриват, информация за личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. Заявлението е получено от представител на дружеството на 24.10.2016 година. С писмо изх. № 129/18.11.2016 г. дружеството е уведомило жалбоподателя за задълженията му по подписания договор и други обстоятелства, свързани с него, както и е даден отговор на запитването на жалбоподателя, а именно посочено е, че личните му данни се обработват от дружеството с негово съгласие на основание сключения договор. Посочено е, че личните данни, които обработват, са имената му, данни по лична карта (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване и валидност и адрес), телефон за връзка и електронен адрес. Достъп до личните му данни имат обработващите личните данни, които представляват администратора. Писмото е изпращано на Монев на посочения от него в заявлението адрес, но не е връчено, като е върнато с отбелязване, че на адреса няма такова лице. Съдът е връчил писмо изх. № 129/18.11.2016 г. по време на процеса лично на 17.10.2017 година. Следва да се отбележи, че произнасянето на администратора на лични данни след срока по чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) не опорочава същото. Този срок е създаден с цел да го дисциплинира, но неспазването му не е предвидено като основание за отмяната му. След изтичането на срока за произнасяне администраторът не губи възможността си да се произнесе. Аргумент в тази насока може да се извлече и от нормата на чл. 58, ал. 3 от АПК, в който е предвидено, че при отмяната на мълчалив отказ се смята за отменен и последвалия го изричен такъв, т. е. органът може да се произнесе и след срока затова, в това число и при постъпила жалба против мълчалив отказ. Срокът по чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД е инструктивен и има значение за сроковете за оспорване на отказа на органа, като регламентира защита на правата на гражданите, чрез пораждане на право за тях, ако органът не се произнесе в срок, то същите да обжалват мълчаливия му отказ, като в чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД изрично е предвидено, че липсата на уведомление по ал. 1 се смята за отказ. В настоящия случай не е налице мълчалив отказ, както правилно съдът е посочил в мотивите на решението, тъй като администраторът на лични данни се е произнесъл изрично. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, е следвало да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността за разглеждане на правния спор. Преценката на съда за наличие на правен интерес за Монев от обжалване на решение на администратора на лични данни, с което, макар и след предвидения срок се предоставя пълен достъп до цялата поискана информация, е необоснован. Писмото, в частта по ЗЗЛД, е изцяло позитивно за Монев. Това правно релевантно обстоятелство ангажира като последица оставяне на жалбата без разглеждане, поради което административният съд е следвало да отмени определението си за даване на ход по същество и да прекрати образуваното по жалбата съдебно производство. Обстоятелството, че писмото не е подписано от конкретно лице не го опорочава, тъй като в ЗЗЛД не се съдържат конкретни изисквания за формата на отговора. По изложените съображения решението на АССГ следва да се обезсили като недопустимо, т. е. постановено при липса на предмет на спора и/или на правен интерес от обжалването. Следва да се остави без разглеждане жалбата на Монев срещу мълчаливия отказ за предоставяне на информация по заявление от 21.10.2016 г. по чл. 29 от ЗЗЛД и съдебното производство да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,