Решение № 12214 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2009 г.

Решение № 12214 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 268 от 9.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1839/2008 г. Административен съд - гр. Бургас, пети състав, е отменил решение № 2606-0006/26.09.2008 г. на началника на Митница-Бургас за отказ за възстановяване на платен акциз в размер на 294 153, 69 лв. за доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове за периодите 8.01.2007 г. - 8.09.2008 г., мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. Бургас и е върнал преписката на началника на Митница Бургас за ново произнасяне по искането на СД "Динг - Павлови и сие" - гр. Созопол, представлявано от Николай Богданов Павлов, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението съдът е осъдил Митница-Бургас да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 550 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Красимира Сотирова Ташкова в качеството й на пълномощник на началник на Митница - гр. Бургас. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд- град Бургас е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд-Бургас и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница-Бургас. Ответното по касационната жалба дружество СД "Динг - Павлови и сие" - гр. Созопол чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-Бургас следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като след отмяна на решението делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд-Бургас е отменил решение № 2606-0006/26.09.2008 г. на началника на Митница-Бургас за отказ за възстановяване на платен акциз в размер на 294 153, 69 лв. за доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове за периодите 8.01.2007 г. - 8.09.2008 г., мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. Бургас и е върнал преписката на началника на Митница Бургас за ново произнасяне по искането на СД "Динг - Павлови и сие" - гр. Созопол, представлявано от Николай Богданов Павлов, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора - подаденото искане от жалбоподателя (сега ответник по касация) за възстановяване на акциз, приложените към него писмени доказателства, постановения от митническия орган и мотивите, поради което е отказано възстановяването на акциз, обжалването по административен ред и мълчаливото потвърждаване. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в определената от закона форма, но при постановяването е допуснато нарушение на разпоредбата на материалният закон. Административният Съд е формулирал спорният въпрос между страните - тълкуване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗАДС и чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 във вр. с чл. 22 от ППЗАДС. Първоинстанционният съд е извършил тълкуване на въпросните разпоредби, след което е разгледал направените от дружеството оплаквания за допуснато нарушение на същите. В тази насока са направени изводи, че е неоснователен доводът на митническия орган, че възстановяването на акциза е възможно и допустимо само след издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като подобно ограничение не съществува във закона. Изложени са и мотиви относно реда и сроковете за възстановяване на акциз при условията на чл. 26 от ЗАДС, в това число необходимите доказателства, като е прието, че с оглед на правната регламентация предпоставките за възстановяване на акциза са три: наличието на стоката, енергиен продукт, използването й за определена цел - зареждане на плавателни съдове и неизползването й за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Административният съд е посочил, че в процесния случай митническият орган е отказал възстановяване на акциз по подаденото от дружеството искане, тъй като към него не са приложени документите по чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ППЗАДС - експортни фактури и писмени митнически декларации за осъществено изнасяне, заверени от изходното митническо учреждение по реда на чл. 606, ал. 3 от ППЗМ. Съдът е приел, че този извод на административният орган е в противоречие с изискванията на закона и правилника, тъй като дружеството е поискало възстановяване на акциз на основание чл. 26, ал. 2 от ЗАДС за закупено дизелово гориво, използвано за зареждане на риболовни кораби, а с установената в нормата фикция зареждането на плавателни съдове се приравняване на изнасяне, поради което не е необходимо представянето на документи по чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ППЗАДС. От страна на административния съд е разгледано и направеното възражение за липса на доказателства за реално извършени доставки (по точно е да се каже за липса на доказателства за извършване на стопанска дейност, във връзка с която е използвано дизелово гориво). В тази насока е прието, че в закона липсва подобно изискване, че от друга страна от представените от дружеството доказателства не може да се приеме, че доставките не са били използвани за стопанска дейност, а за нещо друго, че за административният орган съществува възможност да упражни правомощията си в хода на извършваната проверка за възстановяване на акциз, като даде указания за представяне на допълнителни доказателства. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на издадения митнически акт и за необходимостта при условията на чл. 160, ал. 3 от ДОПК за връщане на преписката на митническия орган за произнасяне по искането при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение на Административен съд -Бургас е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основното оплакване, развито в касационната жалба на Митница-Бургас, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че административният съд е дал превратно тълкуване на законовите разпоредби на ЗАДС и ППЗАДС. Навеждат се аргументи, че с оглед на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 от ЗАДС освобождаването на акциз на енергийни продукти се прилага само за крайни потребители, на които е издадено такова удостоверение по реда, предвиден в правилника за приложение на закона, като за процесния период дружеството не разполага с такова удостоверение, а такива са издадени към края на 2008 г., поради което при закупуване на горивото същото правилно е заплатило акциз. Твърди се още, че хипотезата за възстановяване на акциз върху енергийни продукти при условията на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗАДС изисква представянето на митническата декларация за износ, каквито декларации не са представени от дружеството, поради което законосъобразно е отказано правото на възстановяване на акциз. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на СД "Динг - Павлови и сие" - гр. Созопол е подадено искане до Митница Бургас за възстановяване на акциз вх. № 2606-0006/16.09.2009 г., с което на основание чл. 26 от ЗАДС за периода 8.01.2007 г. до 8.09.2008 г. е поискано възстановяването на 294 153, 69 лв., представляващ заплатен акциз за дизелово гориво, използвано за зареждане на риболовни кораби, собственост на дружеството. В решението на съда са описани документите, който са приложени към искането. С решението си митническият орган е отказал възстановяване на акциза, като е приел, че не са представени документи, установяващи изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ППЗАДС - експортни фактури и писмени митнически декларации, заверени от изходното митническо учреждение. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че този извод на митническия орган е направен в нарушение на закона, поради което издаденото решение следва да бъде отменено. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е направен в нарушение на закона. Правната регламентация на възстановяването или освобождаването на акциз върху енергийни продукти е дадена в разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, като редът и условията за реализирането й е регламентирана в правилника за приложение на закона. Специално въпросът за акциз за енергийни продукти за плавателни средства е регламентиран в две разпоредби - тази на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и тази на чл. 26, ал. 2 от същия закон. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона е в сила от 1.07.2006 г. и според нея се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти за въздухоплавателни и плавателни средства, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване. Алинея трета на чл. 24 предвижда, че освобождаването от акциз се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. Процедурата за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е уредена в правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове - чл. 13 и следващите. Според чл. 13 от ППЗАДС, освобождаването от облагане на акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от закона се прилага само за еднолични търговци или юридически лица, на които е издадено удостоверение за освободени от акциз крайни потребители. В съдебната практика се приема (решение № 13596 от 10.12.2008 г. на ВАС, първо а отделение, постановено по адм. д. № 10738/2008 г.) че за времето на влизане на нормата в сила до издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, последният няма право на възстановяване на акциз. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС определя, че в случаите за изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява. От своя страна алинея втора на чл. 26 разпорежда, че с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждането на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият (платеният за стоките акциз се освобождава) възстановява по ред и в сроковете, определени с правилника за прилагане на закона, като това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. От тълкуването на въпросните разпоредби се налага изводът, че в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона е регламентирано освобождаването на акциз на енергийните продукти, използвани за зареждане на плавателни съдове, за стопанска дейност, извършвана в страната, а в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от закона е регламентирана хипотеза за възстановяване на акциз за енергийни продукти, използвани за зареждане на плавателни съдове при извършване на международни рейсове. Доколкото митническият орган е обвързан от отправеното към него искане за възстановяване на акциз, то предвид извършеното сезиране от дружеството за възстановяване на акциз по реда на чл. 26 от ЗАДС правилно е разгледано от административния орган наличието на предпоставките за възстановяване по този ред. Правилно е приложен реда по чл. 22 и сл. от ППЗАДС, регламентиращ реда за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки. В нормата на чл. 23, ал. 2 от ППЗАДС са посочени документите, които следва да удостоверят правото на възстановяване на акциз, като такива са експортна фактура, освен когато лицето изнася стоката в чужбина на свое име - т. 2, както и митническа декларация, заверена съгласно митническото законодателство, в което лицето е вписано като износител - т. 4. По този въпрос вече има формирана и съдебна практика, като в решение № 8880 от 3.07.2009 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 5121/2009 г. изрично е прието, че митническата декларация за износ е императивно изискване по чл. 23, ал. 2, т. 4 от ППЗАДС във вр. с чл. 26 от ЗАДС. Към искането за възстановяване на акциз не са представени необходимите по чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ППЗАДС документи, такива не са представени и в хода на административното и съдебното обжалване, поради което не са налице условията по чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, до който извод е стигнал и митническият орган. Като е стигнал до други изводи и е отменил издаденият административен акт като незаконосъобразен, Бургаският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на СД "Динг - Павлови и сие" - гр. Созопол против решение № 2606-0006/26.09.2008 г. на началника на Митница-Бургас за отказ за възстановяване на платен акциз в размер на 294 153, 69 лв. за доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове за периодите 8.01.2007 г. - 8.09.2008 г., мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. Бургас, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,