Решение № 9678 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2015 г.

Решение № 9678 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - от кмета на Община Велинград, чрез процесуалния му представител, и от "ДРТ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, против Решение № 537/23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 298/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение по жалба от Христо Иванов Цонковски, "Асиро България" ЕООД, "Пробия" ООД и Румен Николов Маджаров е отменена като незаконосъобразна заповед № 641/2.06.2009 г. на кмета на Община Велинград. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспорваната пред първоинстанционния съд заповед. Ответниците - Христо Иванов Цонковски, Румен Николов Маджаров, "Асиро България" ЕООД и "Пробия" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби и искат решението да бъде оставено в сила като правилно. Останалите ответници по касационните жалби - Елена Крумова Бояджиева-Веселинова, "СЕЛ-15" ЕООД, Георги Миладинов Бояджиев, Елена Миладинова Цонева, Евгения Анастасова Енчева и Иван Крумов Бояджиев, не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С оспорената пред първата съдебна инстанция Заповед № 641/2.06.2009 г. на кмета на Община Велинград на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено частично изменение на плана за регулация относно урегулиран поземлен имот (УПИ) I-5937, 6396 в кв. 465 по плана на гр. Велинград, като за сметка на посочения УПИ се образуват три нови урегулирани поземлени имота: УПИ I - "Жилищно-хотелски балнеокомплекс "Св. Спас" с площ 10 000 кв. м, УПИ II - "Балнеосанаториален комплекс "Св. Спас" с площ 10 627 кв. м и УПИ III - "За жилищно строителство, търговия и услуги" с площ 3 390 кв. метра. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. В нарушение на чл. 128, ал. 3 ЗУТ проектът за изменение на ПУП-ПР не е съобщен на всички заинтересувани лица - на лицата с ограничени вещни права върху процесния имот и на част от съсобствениците на имота; в изразеното становище на главния архитект и предписание на кмета по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗУТ като правно основание за изменението е посочена нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а в оспорената заповед е посочено съвсем различно правно основание за допуснатото изменение - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ; в обяснителната записка не се сочи, респ. не се и извлича нито едно от горните две правни основания, а се съдържат съвсем различни факти, а именно, че проектът за изменение на РП се налага поради съдебно решение, с което са отменени заповеди за изменение на ПРЗ в кв. 465, след което имало издадени документи за собственост. Съдът е приел, че посочените нарушения в тяхната съвкупност и предвид конкретната хипотеза се явяват съществени, защото, ако не бяха допуснати, би се достигнало до друг резултат. В противоречие с материалноправната норма на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на чието основание е издадена заповедта, не е налице съгласие от всички пряко заинтересувани собственици на имота, както изисква разпоредбата в редакцията й към момента на издаване на заповедта. Решението е правилно. С оспорената заповед е допуснато частично изменение на плана за регулация на гр. Велинград на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба в приложимата й редакция (ДВ, бр. 17 от 6.03.2009 г.), влезлите в сила подробни устройствени планове (ПУП) могат да се изменят, освен на основание по ал. 1 (на чл. 134 ЗУТ), и когато има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на тази разпоредба. Пряко заинтересувани собственици по смисъла на посочената норма са собствениците на урегулираните поземлени имоти, предмет на проекта за изменение, не и лицата, носители на ограничени вещна права върху тях. В случая собствениците на УПИ I-5937, 6396 в кв. 465, предмет на процесното изменение, са безспорно установени и това са: "СЕЛ-15" ООД и "ДРТ България" ЕАД, по чието заявление е започнало административното производство по издаване на заповедта, и наследниците на Елена Иванова Бояджиева и Георги Иванов Бояджиев, които към момента на издаване на оспорената заповед са били: Георги Миладинов Бояджиев, Елена Миладинова Цонева, Евгения Атанасова Енчева и Крум Георгиев Бояджиев. За тези лица по делото са налице данни, че са били уведомени както за оспорваната заповед, така и за проекта, предхождащ заповедта, и същите са се разписали, че са запознати с изменението на ПУП-ПР. Не се установява, обаче, наличие на изрично дадено съгласие от тези лица за допускане на исканото изменение на плана, каквото е било необходимо съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за процедиране на процесния ПУП. По преписката липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ съгласие на тези лица в качеството им на съсобственици на процесния УПИ. Правилно съдът е посочил, че съгласието по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ следва да представлява изрично волеизявление, дадено от лицата, което се отличава от уведомяването им за определени факти и обстоятелства и в този смисъл съобщенията по чл. 128, ал. 3 ЗУТ за изготвения проект и за издадената заповед не следва да се приема за съгласие по смисъла на посочената правна норма. Същото следва да е дадено във фазата на административното производство, преди издаване на административния акт. При тези данни правилен е изводът на съда, че липсата на съгласие от всички пряко заинтересувани собственици е в нарушение на материалния закон и води до незаконосъобразност на издадената на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ заповед. Останалите три лица, за които съдът е приел, че следва да са уведомени за заповедта и от които е следвало да има съгласие за одобряване на исканото изменение, а именно: Цветана Николова Бояджиева, Елена Крумова Бояджиева-Веселинова и Иван Крумов Бояджиев, са наследници на починалия впоследствие (след издаване на заповедта) - на 12.07.2012 г. съсобственик Крум Георгиев Бояджиев, следователно те не са били собственици на имота към момента на издаването на оспорваната заповед и тяхното съгласие не е било необходимо. За жалбоподателите пред първата съдебна инстанция - Христо Иванов Цонковски, "Асиро България" ЕООД, "Пробия" ООД и Румен Николов Маджаров, е безспорно, че са собственици на самостоятелни обекти (апартаменти) в масивна сграда - жилищно-хотелски балнеокомплекс "Св. Спас", находяща се в УПИ I-5937, 6396 в кв. 465 по плана на гр. Велинград, т. е. те са носители на ограничени вещни права върху имота, предмет на плана, поради което са заинтересувани лица по см. на чл. 131, ал. 1 ЗУТ и имат право на жалба, но не са пряко заинтересувани собственици на имота и не следва да е налице и тяхното съгласие за одобряване на исканото изменение на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (ред., ДВ, бр. 17 от 2009 г.). Несъобщаването на издадената заповед на тези лица не я прави незаконосъобразна, а води до извод за допустимост на жалбата им пред първоинстанционния съд. Така постановеното, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението по допуснатата СТЕ, като са взети предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, решение е правилно като краен резултат. Не са налице касационни основания за отмяната му. Като валидно, допустимо и правилно, решението следва да се остави в сила. Искане за разноски не е направено, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,