Решение № 375 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1080/2012 г.

Решение № 375 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1080/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Г. Г. Атакува се решение № 86 от 4.05.12 г., постановено по ВНОХД № 139/12 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 6 от 17.01.12 г. по НОХД № 1433/11 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания. При условията на алтернативност се иска отмяна на съдебните актове и оправдаването на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на основанията и доводите, залегнали в нея и писмените бележки. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата в срок жалба, съдържащите се в нея основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда жалбоподателят Г. е признат за виновен в това, че за периода 1.01.09 - 8.12.09 г., в гр. Карлово, обл. Пловдивска, като длъжностно лице - главен счетоводител на "Медицински център - I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, не е положил достатъчно грижи за ръководенето и запазването на повереното му имущество и от това е последвало разпиляване на такова за 36 264.84 лв., поради което и на осн. чл. 219, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, включваща: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи за срок от една година и шест месеца; поправителен труд за същия срок по местоработата му, при 15 % удръжки в полза на държавата върху възнаграждението му. Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство, приложено по делото и разноските. С атакуваното решение присъдата е изменена. Отменена е пробационната мярка поправителен труд. В останалата й част присъдата е потвърдена. Пред настоящата инстанция отново се изтъква доводът, касаещ направения отвод на разследващия полицай К.. По същия е взел отношение първоинстанционният съд преди да се даде ход на съдебното следствие, като е оставил без уважение искането за прекратяване на производството по делото на това основание. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 53 НПК и обстоятелството, че отводът не е приет от наблюдаващия прокурор и апелативна прокуратура. Направен пред настоящата инстанция, доводът е без касационен смисъл, доколкото всички доказателства, събрани на досъдебното производство, са внимателно проверени в съдебната фаза от инстанциите по фактите. Окръжният съд е отговорил изключително изчерпателно на защитния довод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като всички свидетели по делото са били в служебна зависимост от управителя на дружеството. Хронологично подробно са проследени обстоятелствата по констатиране на допуснатите от Г. нарушения на счетоводната практика, залегнала в Закона за счетоводството и длъжностната му характеристика. Задълбочено са обсъдени показанията на Д. С., С. Х., Б. Ч., А. Ю., И. М., Р. Д., Р. Б. - К., А. Ч. и на самия управител на дружеството Б. Същите са възприети поради липсата на вътрешни противоречия, съпоставени и с личните възприятия на експертите по приетите заключения на съдебно-счетоводните експертизи. От друга страна, при проверката на касовата наличност е спазен фактическият ред и е съставена комисия от трима свидетели. Във връзка с констатирането и подреждането на отчетната и счетоводната документации е спазен и формалният ред и е издадена заповед № 57/8.12.09 г., с която е назначена и съответната комисия. В процеса на установяване на фактическото състояние на счетоводната документация в действителност не е присъствал г. Той е бил изрично поканен да обясни причините за неизпълнението от негова страна на задълженията му като главен счетоводител, в това число къде се намират входящите и изходящи дневници, заповедната книга, защо не са водени книгата за дневните финансови отчети и счетоводната документация за движението по сметките на дружеството. Г. не е дал отговор, което било скрепено със съответен протокол. Не се е отзовал на поканата да предаде документацията и касата, единствено споделил на свидетеля М. къде се намират ключовете от последната. При това, подсъдимият сам се е поставил в положение да не проследи констатациите по състоянието на счетоводството и касовата наличност. От неговото неправомерно поведение в този процес, не могат да се черпят права и да се оспорват изводите по фактическото състояние в счетоводството и касовата наличност, установено с отразените в мотивите към присъдата свидетелски показания. Доколкото отново се поставя доводът, че при констатиране на "безпорядъка" по воденото на счетоводната документация не е сезирана и назначена проверка от финансовата инспекция към общината, следва да се посочи, че заключенията на този орган не са задължителни за наказателния съд и воденото наказателно производство. Такава предварителна проверка не е задължителен елемент, за да се сезира прокуратурата за образуване на досъдебно производство. Този извод изрично е застъпен в новата тълкувателна практика на ВКС /ТР № 1 от 7.05.09 г. по н. д. № 1/09 г. на ОСНК/. Застъпено е разбирането за автономност и независимост на административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения, като резултатите от проведено административно такова не обвързва наказателното. Отразеното в решението разбиране изцяло следва да се сподели и в областта на финансовия контрол и дейността на финансовите инспекции. Посоченото решение и ТР № 3/71 г. /по въпросите на продължаваното престъпление/ отговарят и на следващия защитен довод. В жалбата се сочи като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че решаващите съдилища не са посочили вида на извършеното от Г. престъпление на плоскостта на деянието, с оглед на елементите на изпълнителната дейност - продължено или продължавано. В случая се касае до типично продължено престъпление, чието изпълнение представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства /зависещи или не от волята на дееца/, които го прекратяват. Независимо от времетраенето на проявата, тя представлява едно престъпление и обосновава едно наказание. От друга страна, продължаваното престъпление представлява единство на две или повече еднородни прояви, извършени през известни промеждутъци от време, осъществяващи всяка поотделно състав на едно и също по вид престъпление, обединени в сложно единство, поради своеобразната обективна и субективна връзка между тях, вследствие на която следващите се явяват като продължение на предшестващите по начин, че и причинените с тях общественоопасни последици се свързват в един сборен престъпен резултат. Видно от диспозитива на първоинстанционния акт, окръжният съд е приел, че се касае до продължено престъпление, поради което осъщественото от Г. такава не е обвързано с разпоредбата на чл. 26 НК. При това законосъобразно решение, не е било необходимо от фактическа страна решаващият съд да отрази в мотивите си отделни деяния, съответно връзката помежду им като продължавано престъпление. На следващо място, окръжният съд изрично е упоменал в присъдата си, че съставомерните последици са настъпили в резултат от нарушаването на служебните задължения от страна на Г. като длъжностно лице - главен счетоводител на "Медицински център - I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, като не е положил достатъчно грижи за ръководенето и запазването на повереното му имущество. Твърдението, че от обективна и субективна страни подсъдимият е ръководно длъжностно лице по смисъла на чл. 219, ал. 2 НПК, не отговаря на фактическите положения, приети от решаващите инстанции и ТР № 73 от 23.12.74 г. по н. д. № 66/74 г. Като е обвързал служебните задължение на подсъдимия с разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. "б", пр. 2 НК и е ангажирал наказателната му отговорност по чл. 219, ал. 1 НК, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че прокурорът при изготвянето и внасянето на обвинителния акт в съда е допуснал нарушение на закона, като не е обвързал длъжностното качество на Г. с разпоредбите на Закона за счетоводството, а с длъжностната му характеристика. Такова са допуснали и предходните съдебни инстанции, постановили съдебните си актове. При това, в жалбата се твърди, че са накърнени правата на защита на подсъдимия, тъй като не е могъл да организира същата, поради непосочването на законови разпоредби, които е нарушил. В случая, нарушението не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, нито е довело до незаконосъобразност на постановените съдебни актове, тъй като в длъжностната характеристика на подсъдимия изцяло са пренесени задължението му като главен счетоводител, произтичащи от Закона за счетоводството и актовете по приложението му. В този смисъл, в мотивите към присъдата окръжният съд е направил съответната съпоставка, която не следва да се преповтаря. Последният извод изцяло е съобразен и с т. 2 от ППВС № 7 от 23.12.76 г. по н. д. № 10/76 г., в която изрично са очертани източниците на задълженията, които могат и да не бъдат от нормативен характер. Първоинстанционният съд задълбочено е посочил и причинно - следствената връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на задълженията му като главен счетоводител и настъпилата щета за дружеството в размер на 36 264.84 лв. Последната е установена чрез съответната експертиза като разлика между счетоводната наличност и фактическата такава и има имуществен характер в посочения размер. Съобразено със закона и съдебната практика на ВС е посоченото на л. 238 от делото, че наличието на известни обективни причини /в това число съвместяването чрез възлагане от ръководството на различни дейности/ и на отговорност и на други длъжностни лица не е от значение за съставомерността на извършеното деяние по чл. 219 НК и следва да се вземат само при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства, което е и направено. В този смисъл, за допуснатите нарушения на счетоводната дисциплина и настъпилата щета са без значение спестените средства от възнаграждение за съвместените длъжности, което подсъдимият е следвало да получи, поради което е неоснователен упрекът, че съдът не е назначил експертиза за установяването им. Във връзка със соченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не са посочени конкретни доводи. Наложеното на Г. наказание е законосъобразно и с корекцията му от въззивната инстанция отговаря на целите по чл. 36 НК. Окръжният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК съобразно изменението на законодателството в санкционната част на чл. 219, ал. 1 НК, времевия период за извършване на продълженото престъпление и принципа на по-благоприятния наказателен закон. Отчел е всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в това число: продължителния период на неизпълнение на служебните задължения; размера на щетата; условията, в които е работил подсъдимия; натоварването му с множество допълнителни задължения извън тези на главен счетоводител. Направен е законосъобразен извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, довел до определяне на индивидуалната санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Законосъобразно е отказано приложението на чл. 78а НК, поради обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени на пострадалото дружество. Във връзка с личността на подсъдимия, ниската му обществена опасност и обстоятелството, че към момента на постановяване на въззивното решение същият е безработен, справедливо апелативният съд е отменил пробационната марка - поправителен труд. При посочените съображения жалбата от страна на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,