Решение № 8865 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2011 г.

Решение № 8865 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от юрк. М. Енчева, действаща като процесуален представител на директора на Регионална инспекция по околната среди и водите - Пловдив (РИОСВ), против решение № 77/14.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1732/2010 г. от Административен съд - Пловдив (АСП). С така подадената касационна жалба и в хода на делото по същество, се поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост на съдебните изводи, поради което и на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено като неправилно. Посочено е, че съдът не е определи правилно предмета на административното производството, приемайки че се касае до производство по чл. 125, ал. 6 от ЗУТ и при условие, че е налице допуснато изработване на ПУП - ПРЗ за процесния имот от страна на кмета на община Пловдив. В тази връзка е изложено, че преценката за спазване на административнопроизводствените правила следва да бъде извършена съобразно чл. 85, ал. 4 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата). Оспорена е и констатацията на съда, че е налице неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата, тъй като видно от т. 3 от приложението към искането за издаване на преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО), инвеститорът "Скай Лимитс Инвестмънтс" ЕООД е изпълнил изискванията на закона. Посочено е също така, че изискуемата информация за ОУП е служебно известна на органа, а ЗООС не предвижда представянето й. На следващо място е посочено, че съдът не е взел под внимание, че РИОСВ води регистър на защитените територии и в тази връзка необосновано е прието, че не става ясно по какъв начин е формиран извода, че процесните имоти не попадат в границите на защитени територии по ЗЗТ и в обхвата на защитени зони по ЗБР. Аналогично е възразено, че съобразяването с реализираните или съществуващи планове и инвестиционни предложения е направено от органа въз основа на служебно му известна информация. Касатора се е позовал на писмо от 26.07.2010 г., с което е поставил условие преди одобряване на ПУП по реда на ЗУТ, плана да се съгласува по реда на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, чрез което позоваване се оборва извода на съда, че не е направена оценка за степента на въздействия на плана върху човешкото здраве. Отбелязано е, че съдът не е съобразил и факта, че тази преценка е изцяло в компетенциите на РИОКОЗ, породи което вменяването на задължения за РИОСВ е неправилно. Възразено е и против преценката на съда относно приложението на чл. 90 от ЗООС. С оглед направените възражения, касатора иска отмяна на обжалваното съдебно решение с всички законни последици вкл. присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - СНЦ "Жива природа" и заинтересованата страна - "Скай Лимитс Инвестмънтс" ЕООД, редовно уведомени, не представят отговори по касационната жалба и не вземат участие в хода на делото по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за основателност на касационната жалба, като аргументите на прокурора относно неправилността на решението се припокриват с тези на касатора. Върховния административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на административния съд, на първо място е отменено решение № ПВ-21-ЕО/2010 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с което е постановено да не се извършва ЕО на инвестиционно предложение "Подробен устройствен план за промяна предназначението на земеделски имоти с № 57784.22.121 и № 57784.22.122, землище на град Пловдив, община Пловдив, с цел изграждане на десет броя еднофамилни жилищни сгради", с възложител "Скай Лимитс Инвестмънтс" ЕООД, на второ съдът е върнал преписката на директора на РИОСВ-Пловдив за ново произнасяне и на трето - е осъдил РИОСВ да заплати на СНЦ "Жива природа" сумата от 210 лева разноски по делото. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се от една страна в допускането за разглеждане по същество на нередовно подадено искане, а от друго в липсата на мотиви спрямо посочените в решението изводи - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Прието е, че административния орган не е изискал от дружеството, подател на искане по чл. 8 от Наредбата, представянето на задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, при условие, че искането за преценка на необходимостта от ЕО е обосновано с промяна предназначението на поземлени имоти и допуснато изготвяне по реда на ЗУТ на подборен устройствен план (ПУП) във вид на план за регулация и застрояване (ПРЗ). В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 125, ал. 6 от ЗУТ, представяне на задание за изработване на ПУП е задължително условие, предпоставящо допустимото произнасяне относно необходимостта от ЕО. На следващо място е прието, че е допуснато произнасяне в противоречие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата, тъй като дружеството не е представило извадка от Общия устройствен план на Пловдив, в частта му касаеща процесните имоти, съпроводена и от ЕО на този план. Отделно от това, съдът е установил, че административния орган е пропуснал да вземе отношение в разминаванията между декларираното от дружеството обстоятелство, че проекта за ПРЗ няма връзка с други инвестиционно намерения и данните от ситуационните планове (скици на л. 25 и 26), установяващи застрояване в съседни на процесните имоти, както и че видно от административното решение като цяло липсват ясни мотиви. Посочено е, че изложените такива са формални, а доколкото се съдържат изводи за липса на необходимост от извършването на ЕО, то те не са обосновани - обхват на защитени територии и зони, достъп до пътища, въздействие върху компонентните на околната среда. Съдът е приел, че административния орган в противоречие с чл. 14, ал. 1 от Наредбата не обсъдил степента на въздействия на плана върху човешкото здраве, при условие, че е налице изрично становище на РИОКОЗ по този въпрос. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните коригиращи мотиви Върховният административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспорваното административно решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на ясни мотиви, даващи възможност за проверка на материалната законосъобразност на оспорвания акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния орган, при издаването на своето решение е следвало да съобрази, че предявеното пред него искане за преценка от необходимост от ЕО е по повод допуснатото от кмета на община Пловдив, с негова заповед № 100-А-65/18.01.2010 г. изработване на ПУП-ПРЗ на процесните поземлени имоти (за промяна на предназначението на земеделска земя, попадаща в територия, която съгласно ОУП е с устройствени показатели за зона "Жм1"), което предполага по силата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 125, ал. 6 от ЗУТ представянето респ. обсъждането от органа на задание за изработване на плана. Възраженията в тази посока, изложени в касационната жалба са неоснователни като аргументирани при неправилно разбиране за правното значението на по-горе цитираната заповед и позоваване на правни изводи несъотносими като значение за настоящия спор. Действително в чл. 85, ал. 4 от ЗООС не е посочено задължение за представяне на задание, но тъй като цитираната разпоредба определя критериите за определяне значимостта на въздействие на съответни план или програма, а не реквизити на подадено искане за преценка от необходимост от ЕО, то направеното позоваване от страна на касатора е несъстоятелно. Непълно и незавършено като правна обоснованост е възражението, че тъй като е налице заповед за допускане изработване на ПУП, то изискванията за разработване на задание по чл. 125 от ЗУТ, установени в чл. 17 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, не намират приложение. Нито определение № 10129 по адм. дело № 9127/2009 г. на ВАС, нито чл. 85, ал. 4 от ЗООС могат да бъдат аргумент за това. По отношение на възраженията на касатора, че му е служебно известен както ОУП на Пловдив и ЕО към него, така и границите на защитените територии по ЗЗТ и ЗБР, а регистрите към тях са публични, то следва да се посочи, че нито съда, нито заинтересованите лица могат да знаят кои обстоятелства са известни или не за органа, както и как възприема тяхното значението, докато не го изрази (според случая) или в мотивите към своето решение или в хода на административното производство. Що се касае до изводът на съда, че административния орган в противоречие с чл. 14, ал. 1 от Наредбата не обсъдил степента на въздействия на плана върху човешкото здраве, при условие, че е налице изрично становище на РИОКОЗ по този въпрос, то същото е необосновано респ. възражението на касатора е основателно, но без това да влия на крайния извод за правилност на решението. Представеното писмо на РИОКОЗ - Пловдив от 20.07.2010 (л. 15) е възприето от директора на РИОСВ и същото е коментирано в т. 10 от административното решение, както и в уведомлението до дружеството "Скай Лимитс Инвествмънтс" ЕООД (л. 17), с което е поставено условие, че преди одобряване на ПУП е необходимо исканата промяна в статута на имотите да се съгласува по Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Следователно не намира основание изводът на съда, че в административния акт не е коментиран въобще въпросът за въздействието на плана върху човешкото здраве. Изводите на съда относно спазването на чл. 90, ал. 4 от ЗООС са очевидно несъстоятелни, тъй като цитираната разпоредба не съществува, както правилно е отбелязал касатора, но с оглед допълващото им значение и вече правило установените от съда пропуски при издаване на оспорвания административен акт, то обсъждането им е без значение за крайния изход. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение