Решение № 9358 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2017 г.

Решение № 9358 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. И. А. от с. Г., О. П., подадена чрез пълномощник, против решение № 187/11.05.2017 г., постановено по адм. д. № 167/2017 г. на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на А. срещу заповед № 313/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 208 и сл. АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не е съобразил обстоятелството, че след промяна в щатното разписание на Областна дирекция при ДФЗ - П. са останали 25 бройки за длъжността "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат", т. е. длъжността не е съкратена. Сочи, че органът не й е предлагал повишение в длъжност, с оглед по-висока атестационна оценка. Навежда доводи, че органът е упражнил правомощията си при превратно упражняване на власт, в нарушение на чл. 4 АПК и чл. 6 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Е. А. е била назначена по трудово правоотношение в ДФЗ с трудов договор № 240/04.05.2006 г. Със заповед № 1031/31.07.2012 г. е назначена за държавен служител в ДФЗ на длъжност "старши експерт" в "Специализирана администрация" на Областна дирекция - П., отдел "Регионален технически инспекторат", ранг V-ти младши, считано от 01.08.2012 г. Със заповед № 03-РД/364/19.03.2015 г. жалбоподателката е повишена в ранг - IV-ти младши въз основа на извършена годишна атестация. Не е било спорно, че с ПМС № 151/2012 г. е приет Устройствен правилник на ДФЗ и е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ, считано от 18.03.2015 г. Според него за О. Д. на ДФЗ - П., отдел "Регионален технически инспекторат", са определени 28 щатни бройки за длъжността "старши експерт". Съгласно изготвеното поименно щатно разписание на длъжностите, към 18.03.2015 г. А. е заемала длъжността "старши експерт" по служебно правоотношение в отдел "Регионален технически инспекторат". От общо 28 щатни бройки реално са били заети 27, а една щатна бройка за длъжността е била свободна. Не е било спорно, че с ПМС № 99/21.04.2015 г. е изменен чл. 12, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, като е намалена общата численост на персонала. Със заповед № 03-РД/530/24.04.2015 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 28.04.2015 г., съгласно което в Областна дирекция на ДФЗ - П., отдел "Регионален технически инспекторат, " са предвидени 25 щатни бройки за длъжността "старши експерт, т. е. с три по-малко. Съгласно приложеното ново поименно щатно разписание, от списъка на служителите, заемащи длъжността "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат", са отпаднали жалбоподателката, И. П., както и незаетата щатна бройка. На основание утвърденото щатно разписание, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед органът е прекратил служебното правоотношение с А. поради съкращаване на длъжността, считано от 28.04.2015 г. Въз основа на установената релевантна фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че органът е извършил намаляване на щатните бройки за заеманата от жалбоподателката длъжност, което попада в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Общо три щатни бройки за тази длъжност са отпаднали от утвърденото щатно разписание като нормативно определена позиция. Приел е, че законодателят не е въвел изискване за предварително извършване на подбор и правила за подбора при прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Решението е правилно. Длъжност в администрацията представлява нормативно установена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, трябва да установи, че тази длъжност не фигурира като наименование в длъжностното разписание на съответната администрация, а освен това и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не се покрива с основанието за прекратяване на трудово правоотношение по Кодекса на труда - съкращаване на щата. И в двата случая правното основание за прекратяване на правоотношението е и фактическо такова. Но, за да е налице съкращаване на длъжността, е необходимо освен промяна в щатното разписание, по силата на което тази нормативно установена позиция да отпадне, да е налице и премахване на задачите, функциите и задълженията, вменени с длъжностната характеристика за конкретната длъжност. В настоящия случай е безспорно доказано действителното заличаване на щатната бройка, заемана от жалбоподателката, и преустановяване изпълнението на основните функции, задачи и задължения, предвидени за конкретната длъжност "старши експерт". От утвърденото ново щатно разписание е отпаднала и като бройка, и като система от функции, задачи и задължения длъжността "старши експерт", заемана именно от Е. А.. Неоснователно е касационното възражение, че при съществуващи 25 щатни бройки длъжността не е съкратена. Напротив, видно от поименното щатно разписание, в сила от 28.04.2015 г., именно нейната длъжност е една от трите отпаднали бройки. По смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, ако функциите, задачите и задълженията на отпадналата длъжност съществуват и се изпълняват и след издаването на административния акт, ще е налице единствено промяна в наименованието на длъжността, не и нейното действително съкращаване. В конкретния случай обаче функциите, задачите и задълженията, вменени с длъжностната характеристика на изпълняваната от служителката длъжност, са премахнати изцяло, отпаднала е като бройка нейната длъжностна позиция. Неотносимо към спора е твърдението на касатора, че не е знаела за повишаването й в ранг преди прекратяване на служебното правоотношение. Това обстоятелство е ирелевантно за основанието на издадената заповед. Въпреки това съдебният състав счита за коректно да отбележи, че служителката е била запозната с извършената атестация, не е имала възражения при връчването й на 9.01.2015 г. Що се отнася до твърдението, че не е била запозната със заповедта за повишаване в ранг, това обстоятелство по никакъв начин не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт, а то е било и в полза на служителката. По-високият ранг е отчетен при прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е касационното възражение, че административният орган не е подложил на преценка служителите си преди прекратяване на служебното правоотношение. Преценката е на органа по назначаването и нему законът е предоставил правната възможност с едностранно волеизявление да прекрати служебното правоотношение. Тази преценка е изцяло по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Законът за държавния служител, в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, възлага преценката за прекратяване на служебното правоотношение на органа и не я обвързва с условия. Тази субективна преценка на органа е изключена от съдебния контрол по закон. Поради това при издаване на заповедта не е допуснато нарушение на чл. 4 АПК и чл. 6 АПК. Като е отхвърлил жалбата на Е. А., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд