Решение № 10950 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2018 г.

Решение № 10950 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Костадинов, против решение № 1808 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 448/2017 г. от Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 314 з-173/30.05.2017 г. издадена от Началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно, а заповедта с която му е наложено наказанието за незаконосъобразна. Ответникът – Началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР – Благоевград, с отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 314 з-173/30.05.2017 г. издадена от Началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград, с която на жалбоподателя Костадинов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, в качеството му на младши инспектор – полицай в група "Охранителна полиция" в РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Костадинов, като неоснователна, като в мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество в касационната жалба се излагат съображения каквито са изложени пред решаващия съд, които съображения съдът подробно е обсъдил в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание за отмяна на съдебния акт. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходима да се повтарят. В касационната си жалба касаторът излага твърдения, които не са подкрепени с доказателства, поради което не оборват констатациите на административния орган и на съда, че като полицай - старши член на автопатрул по охрана на обществения ред, осъществяващ патрулно-постова дейност (ППД) е демонстрирал поведение, несъответно с правнодължимото и в нарушение на забраната по чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121 з-929 за патрулно-постовата дейност, което безспорно съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 – проявена небрежност при изпълнение на служебните задължения, а не "забавено или лошо изпълнение на заповед". Обосновано също така съдът е приел, че при определяне на наказанието ДНО е съобразил както тежестта на нарушението, така и личността на нарушителя, с което не е нарушил правото му на защита. Законодателят е посочил какво конкретно наказание следва да бъде наложено при установяване на факта на небрежно изпълнение на основно служебно задължение. Срокът на наказанието е предоставен на оперативната самостоятелност на административния орган и е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност, поради което намесата на съда е недопустима. В крайна сметка целта на наказването е не само да се санкционира неправомерно поведение, а и да се предотврати възможността за извършване на друго нарушение. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касационния жалбоподател е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на касатора следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение