Решение № 10244 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2009 г.

Решение № 10244 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Дарина-Севдалин Манев" - с. Орлица, Община Кирково, Област Кърджали, против решение № 1257/01.12.2008 г. по адм. д. № 1815/2007 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 090000163 г. на ТД на НАП - Кърджали, потвърден с Решение № 941/11.10.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив за отказан данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 03.2004 г. в размер на 4 524, 36 лв. и 1 926, 24 лв. лихви по 6 бр. фактури, издадени от "Бекер" ЕООД с предмет промишлен газьол. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на търговеца е определено допълнително задължение по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 03.2004 г. в размер на 4 524, 36 лв. и 1 926, 24 лв. лихви по 6 бр. фактури, издадени от "Бекер" ЕООД с предмет промишлен газьол. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че жалбоподателя, върху който е лежала доказателствената тежест, не ангажира каквито и да е доказателства за реалното осъществяване на доставката. Представената фактура отразяваща "транспортни услуги" не установява по безспорен начин, че е за тази доставка. От анализа на същата не може да се приеме, че тя доказва транспорт на промишлен газьол и не може да се приеме, че е съставена по повод на процесните доставки. За автомобилът, за който твърди, че е осъществил превоза, не са представени доказателства, че е включен към лицензия на конкретен автомобилен превозвач за извършване на автомобилен превоз, каквито са изискванията на чл. 73, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария. Представените пътни листове са нечетливи, не става ясно какъв е маршрута, липсват задължителни реквизити при попълването им - час на тръгване, час на пристигане, подпис и печат, които да удостоверят действителността на превоза и не могат също да се ползват с доказателствена стойност. Не са представени приемно-предавателни протоколи, кантарни бележки, сертификати за качество и годност от доставчика "Бекер" ЕООД. Фактурите издадени от "Химекс" ЕООД са от 2001 г., а изследваните сделки са от 2004 г. и по делото липсват доказателства за съхраняването на горивото и материално-техническата обезпеченост на доставчика за осъществяване на дейността по съхраняване и доставка на течни горива. Решението е правилно. Касаторът твърди, че неправилно е прието, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и твърди, че плащане на ДДС по процесните фактури е извършено от ДЗЛ в брой като е спазена разпоредбата на чл. 55 а от ЗДДС, ДВ бр. 117 от 2002 г., действаща по време на извършване на доставката. В конкретния случай по процесните фактури начисления ДДС е под 1 000 лв. и за това ДЗЛ го е заплатил на доставчика "Бекер" ЕООД в брой. Позовава се на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след извършена проверка на счетоводните документи на "Бекер" ЕООД, съхранявани от "Валентина СД" ООД - гр. Смолян, в качеството му на правоприемник на "Бекер" ЕООД - гр. Смолян. Обстоятелството, че начисленият ДДС не е преведен от "Бекер" ЕООД в бюджета не е от значение, тъй като тона не е изискване по закон. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка и отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС е поради това, че и със ССЕ е установено, че процесните фактури са отразени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС. и са осчетоводени по счетоводна сметка 4532 "Начислен ДДС на продажбите" за месец март 2004 г., отказът е незаконосъобразен и решението на съда е неправилно. Тези твърдения на касатора са неоснователни. В случая е оспорена реалността на доставката и доказателствата за отразяване от страна на доставчика на фактурите в СД и ДП за съответния данъчен период са неотносими за спора. Издаването на данъчни фактури и отразяването на същите в СД и ДП не доказва, че тези фактури отразяват реални сделки, а ДДС се начислява само за осъществени сделки, респективно правото на данъчен кредит възниква само при осъществени сделки. След като не е доказана реалност на доставките, отразени във фактурите, ДДС е начислен без правно основание, съответно - не възниква право на данъчен кредит за вписания като "получател" по същите фактури. Приетата по делото експертиза е изготвена на база представените по делото доказателства и установява начисляването на ДДС и че разплащането по процесните фактури е извършено в брой. Експертизата е установила, че не са представени пътни листове, изготвени от "Бекер" ЕООД. Твърдението на касатора е, че при извършената транспортна услуга пътните листове следва да бъдат изготвени и съхранявани във фирмата, извършила транспортната услуга, която по твърдения на доставчика е "Трансхим" ООД. Както е записано в заключението на вещото лице на експертизата е представена само фактура от "Трансхим" ООД за транспортни услуги, но на вещото лице не са представени пътни листи, както и каквито и да е други документи, изходящи от "Трансфхим" ООД. Вещото лице не е имало задача да провери счетоводството на "Трансхим" ООД. След приемане на заключението на вещото лице от съда, жалбоподателят по указания на съда е представил доказателства за седалището и адреса на управление на "Трансхим" ООД и последното дружество е било задължено от съда да представи доказателства за притежавано от него МПС и други доказателства за осъществяване на транспортната услуга, за която се твърди по делото. С приложени към молба от "Трансхим" ООД са представени свидетелство за регистрация на МПС - специален, цистерна за гориво и пътни листи. Съдът е приел тези доказателства и ги е обсъдил като в мотивите на решението е прието, че представените пътни листове са нечетливи, не става ясно какъв е маршрута, липсват задължителни реквизити при попълването им - час на тръгване, час на пристигане, подпис и печат, които да удостоверяват действителността на превоза, поради което не могат да се ползват с доказателствена стойност. Съдът е отчел, че не е представена товарителница, която е задължителен документ, съгласно Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария. и която би удостоверила вида на стоката, която се превозва, количество, превозното средство. Не е поставяна задача на вещото лице да установи налични документи за транспортната услуга при "Трансхим" ООД, която фирма не е проверявана от вещото лице, което е било също задължение на жалбоподателя във връзка с установяване на положителният факт - осъществяване доставка на гориво от твърдяната фирма, предмет на спора по делото. Установените по делото данни налагат изводът за законосъобразност на РА, както е приел съдът. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 160, л. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,