Решение № 14026 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2009 г.

Решение № 14026 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби, първата подадена от Областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 239 от 18.02.2009 г., постановено по адм. дело № 623/2008 г., по описа на Административен съд - Варна, 24 състав, поправено с решение № 357 от 11.03.2009 г., с което е отменена негова заповед № РД-07-7706-272 от 02.10.2007 г., за изменение на предходни заповеди за одобряване на ПНИ на селищно образувание "Боровец-юг", землище Галата, община Варна и регистрите към тях, в частта относно имоти №№ 3223, 3245, 792, 3796, 2201 по плана. Втората касационна жалба е подадена от Стоянка Пенчева Добрева, чрез процесуалния й представител адв. Бонева, а третата от Марийка Евгениева Вълева, чрез пълномощника й адв. Татяна Патаринска, против същото решение на Административен съд - Варна. И в трите касационните жалби са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена оспорената заповед на областния управител. Ответникът - Тодор Стефанов Ангелов не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Петър Георгиев Димитров, в писмен отговор, чрез пълномощниците си адв. Ганчева и Иванов, изразява становище за основателност на касационните жалби. Подробни доводи са развити в становището. Заинтересованите страни - Василка Маркова Миланова (заличена в производството пред първоинстанционния съд, погрешно вписана в списъка на лицата за призоваване в настоящото производство) и Василка Йорданова Янчева не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че административният орган не е мотивирал издаването на оспорения акт, като не е спазил нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изменение на влязъл в сила план на новообразувани имоти е възможно в пет конкретни хипотези. Непосочването на конкретната хипотеза, на мотивите и на фактическото и правно основание за издаването на акта, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна, поради което правните изводи на съда са верни, съответно съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по жалба, подадена от настоящия ответник по касация, против заповед № РД-07-7706-272 от 02.10.2007 г., издадена от областния управител на област Варна, на основание § 4к, ал. 6 и 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и т. 4.16 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на министъра на земеделието и горите. Със същата са изменени предходни заповеди на областния управител - № РД-1-7706/467 от 04.12.2002 г., № РД-1-7706-68 от 11.03.2003 г. и РД- 06-7706-318 от 29.11.2006 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Боровец-юг", землище Галата. С процесната заповед е постановено изменение на отрежданията с ПНИ и регистрите към тях, в частта относно имоти №№ 3223, 3245, 792, 3796, 2201, всички в кадастрален район 403 по плана, само които имоти са предмет на жалбата. В същата се твърди, че всички тези имоти с влезлия в сила и изменен понастоящем ПНИ са отредени на наследници на Тодор и Савина Райнови - жалбоподателят Тодор Ангелов е техен наследник. С отреждането им на други лица е нарушен закона. Съдът е приел за установено, че действително посочените имоти са отредени на жалбоподателя Тодор Ангелов, като наследник на Тодор и Савина Райнови, с влезлите в сила ПНИ, като по-късно по молби на ползувателите, конституирани като заинтересовани страни, е проведена процедура по чл. 28в от ППЗСПЗЗ и е издадена процесната заповед, с която за сметка на имотите на Ангелов са образувани нови имоти за бившите ползуватели. От констатациите на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът също така е приел за установено, че действително ползувателите са ползвали процесните имоти. Въз основа на така приетото, съдът е извел правен извод, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, както и не е съобразен с материалния закон. Актът е издаден на основание § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но без да е посочено, коя от петте хипотези на текста административният орган е приел, че е налице. Не е посочена конкретната хипотеза, както в заповедта, така и в съпътстващите издаването й документи. Съдът е приел, че не се установява от доказателствата, че е налице хипотезата на т. 1 от § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, тъй като тя касае допуснати непълноти и грешки в помощния план, а такива данни няма. Също така не е налице и явна фактическа грешка по смисъла на т. 2 на същия текст, във връзка с дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Съдът е приел, че не може да е налице и хипотезата на т. 3, тъй като процедурата по прилагане на ПНИ е започнала, защото са издадени заповеди по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ от кмета на общината. В акта липсва посочване и на фактическите основания за издаването му, не са изложени и мотиви. По тези съображения, съдът е счел, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна и е постановил отменянето й. На първо място, така постановеното решение е недопустимо, в частта относно имот № 3223 по ПНИ. Съдът без да обсъди доказателствата по делото е възприел твърдението в жалбата, че с влезлия в сила ПНИ, този имот е отреден на наследници на Тодор и Савина Райнови, в съсобственост с Йордан Георгиев Атанасов, съответно за 156 кв. м и 356 кв. м, а с оспорената заповед, същият става собствен само на Йордан Георгиев Атанасов с площ от 512 кв. м. Твърдението е напълно голословно. Видно от всички писмени доказателства - извадки от регистри, протокол № 19 от 25.11.2005 г. на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, документи за ползване и собственост, скици, разписни листи, както и от констатациите на вещото лице в основното и допълнително заключение, имот № 3223 е отреден с влезлия в сила ПНИ на Йордан Георгиев Атанасов, с площ от 1112 кв. м. По молба на Василка Маркова Миланова, с оспорената заповед е прието изменение като имотът е разделен и е отреден като два нови имота - нов имот с № 2185 с площ от 600 кв. м за Василка Маркова Миланова и имот със същия номер - № 3223, но вече с променени граници и площ от 512 кв. м за Йордан Георгиев Атанасов. Съдът в с. з. на 19.06.2008 г. е постановил заличаване на Василка Маркова Миланова като заинтересована страна, по искане на процесуалния й представител, с довод, че жалбата не се отнася до нейния имот. Не е съобразил обаче, че по отношение целия имот с № 3223 жалбоподателят няма правен интерес от жалба, тъй като преди изменението на ПНИ с процесната заповед, същият не е бил отреден за него. С оспорената заповед не се засягат права на жалбоподателя. В тази част жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес и производството е следвало да бъде прекратено. Произнасяйки се и за този имот, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. Постановеното решение е неправилно в останалата му част и следва да бъде отменено. Изводите на съда, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не могат да бъдат споделени. В оспорения акт е посочено приложимото правно основание за изменение на влязъл в сила ПНИ. Вярно е, че не е посочена конкретната хипотеза на § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но същата може да бъде извлечена от данните в съпътстващите издаването на акта документи, в това число и протоколите на помощния орган на областния управител - комисията по чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Безспорно е установено от всички доказателства по делото, че бившите ползуватели - Стоянка Пенчева Добрева, за която е отреден нов имот № 1995 от 600 кв. м, чрез отделяне на част от имот № 3245, който е заличен като номер, а останалата част е преотредена за жалбоподателя под нови номера - № 4099 и № 4100, Марийка Евгениева Вълева за която е отреден нов имот № 792, с площ от 600 кв. м, чрез отделяне на тази част от имот № 3796, който номер се заличава и разликата се отрежда на жалбоподателя под нов номер - № 4274, както и Петър Георгиев Димитров, на когото се отрежда имот № 2201 с площ от 690 кв. м, са ползуватели с надлежно предоставено право на ползване по реда на актове по § 63 от ППЗСПЗЗ. Същите в срок са заявили претенциите си за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, това право им е признато по надлежния ред - заповеди на кмета на община Варна, съответно оценителни протоколи, имотите са оценени, като сумите са заплатени от ползувателите. В имотите си същите са изградили сгради, за които са им издадени надлежни разрешения за строеж. Петър Георгиев Димитров и Стоянка Пенчева Добрева са се снабдили и с констативни нотариални актове за правото си на собственост върху процесните имоти още през 1994 г. Най-важното е, че имотите на посочените лица, са фигурирали в кадастралните планове на местността, както и в помощния (кадастрален) план, създаден, за да служи при изготвяне и приемане на ПНИ. Лицата са отразени като собственици и в разписните списъци към кадастралния план. При това положение е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 3 от ЗСПЗЗ. ПНИ, който е влязъл в сила, е изработен при съществено закононарушение, тъй като не съответства на данните в помощния план. Практиката на ВАС е единна, че в помощния план и ПНИ с предимство следва да бъдат отразени имотите на бившите ползуватели - вече собственици с трансформирано право, едва след което да се отредят имоти на лицата, заявили реституционни претенции по ЗСПЗЗ. В случая това основно изискване е нарушено, като с ПНИ, в противоречие с данните в помощния план, както и с всички останали данни, че ползувателите са придобили правото на собственост, имотите са отредени на наследниците на бившия собственик. Нещо повече, бившите ползуватели още преди одобряване на ПНИ са заявили изрични искания за попълване на имотите им в ПНИ. Следователно е налице основанието по § 4к, ал. 8, т. 3 от ЗСПЗЗ и правилно допуснатото закононарушение е отстранено с процесната заповед на областния управител. Не може да се приеме доводът, че заповедта е издадена при спор за материалното право на собственост върху всеки конкретен имот. В случая липсва такъв спор. Едва след влизане в сила на ПНИ и след издаването на заповедите по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, за бившия собственик, респективно наследниците му, ще бъде довършен фактическия състав на реституцията на имотите им, находящи се в терени по § 4 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай се установява, че такива заповеди на кмета не са връчвани на страните и няма влезли в сила. Съответно не може да е налице спор за собственост. Необоснован е и изводът на съда, че липсва посочване на фактически основания за изменението на ПНИ, както и че заповедта е немотивирана. Фактическите основания и мотивите за допуснатото изменение, макар и кратки, се съдържат в протоколите на помощния орган - протокол № 31 от 21.02.2006 г., протокол № 23 от 20.12.2005 г. и протокол № 20 от 29.11.2005 на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Приемайки противното съдът е постановил необосновано решение. Налице са сочените в касационните жалби пороци - решението е необосновано, тъй като не е съобразено с всички данни по делото, както и неправилно е приложен материалния закон - § 4к, ал. 8, т. 3 от ЗСПЗЗ. Посоченото налага отмяната му. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество по спора, като отхвърли първоначалната жалба против оспорената заповед на областния управител, тъй като същата е законосъобразна и не са налице пороци по чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение