Решение № 14096 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2009 г.

Решение № 14096 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аксон България" ООД гр. София против решение № 50/13.05.2009 г., постановено по адм. дело № 04912/2006 г. на Софийски градски съд (СГС). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Патентно ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Ответникът- Cosmos Mode AG не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд (СГС) отхвърля жалбата на "Аскон България" ООД срещу решение № 202/8.08.2006 г. на председателя на Патентно ведомство на РБ, с което е отменена регистрацията на марка рег. № 36020 "CASABLANKA" с притежател "Аскон България" ООД за стоките от гл. 18 и стоките от клас 25 "облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава, вратовръзки, шалчета, аксесоари за облекла, обувки и шапки, кожени дрехи, обувни артикули, пояси и колани, ръкавици, хавлии и кърпи". За да постанови този резултат СГС приема следното: Търговска марка "CASABLANKA" е заявена от "Аскон България" ООД на 14.06.1999 г. и регистрирана на 6.07.1999 г. за стоки от клас 2, 14, 18, 21 и 25 като словна със срок на действие до 14.06.2009 г. За да отговори на спорния по делото въпрос налице ли е реално използване на марката през релевантния петгодишен период въведен с искането за заличаването и от "Cosmos Mode AG" 24.06.2000 г. - 24.06.2005 г., решаващият съд приема, че представените по делото споразумение от 12.01.2001 г. сключено между касатора и Скондрас Фешън Аксесоарис А. С. Гърция за изработка на кожени чанти, както и митническите документи за внос на договорените стоки за периода 13.06.2003 г. до 29.01.2005 г. са доказателства за извършен внос в изпълнение на споразумението, но те не съдържат марката "CASABLANKA" и не са доказателства за използването и на територията на Република България. Не опровергават този извод според градския съд и приложените по делото договори за поръчки за изработване на стоки и снимковия материал с артикули, носещи наименованието на обсъжданата марка. Поради това в обжалваното съдебно решение са приети за законосъобразни изводите на Патентно ведомство, че не е налице реално използване от страна на българския търговец на процесната марка в рамките на петгодишния период и отхвърля жалбата срещу административния акт. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Според тази норма регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години (чл. 19, ал. 1 от ЗМГО). По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването и от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя и се счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). От данните по административната преписка безспорно се установява обстоятелството че конкретното използване на марка "CASABLANKA" се заключава единствено в намерението на маркопритежателя да обозначи внесените стоки от класове 18 и 25 с марката и да ги разпространи в търговската мрежа. Доказателства за това не са представени, напротив множеството фактури, приети в първата инстанция не съдържат наименованието на марката. Снимковият материал на стоките не е подкрепен с данни за реалната им продажба на българския пазар. Регистрацията на една търговска марка в съвременните икономически пазарни отношения освен че създава нов обект на изключително право, но има и самостоятелно икономическо значение. То се изразява в нейната стойност, определена чрез много фактори, най-важните между които са: период на съществуване на пазара, територия на реализация на стоката, активност на възприемане, отличимост, възможност за запомняне и др. Следователно под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някой/някои от начините, посочени в цитираните по-горе разпоредби на ЗМГО, следва да се разбира преди всичко действителното използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя какъв е произходът на дадена стока или услуга. При липсата на данни марката да е експонирана на пазара и да е формирано у купувачите отношение към стоките, означени с тази марка, настоящата инстанция споделя изводите в обжалвания съдебен акт, че процесната марка не изпълнява същностното си предназначение да е на пазара, поради което не може да се приеме наличие на реално използване по смисъла на законовата уредба в рамките на разглеждания период. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,