Решение № 2661 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2016 г.

Решение № 2661 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. против Решение № 1571 от 2.08.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1449/2015, с което е отменен РА № Р-24-1403748-091-001/4.03.2015 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил ревизията и М. Б. Р. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 408/20.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 216 939,46 лв. и начислени лихви в размер на 28 877 лв. на "Б. Е. О." ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Б. Е. О." ЕООД, чрез адв. Христев, оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Излага съображения за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, тъй като представените в съдебното производство доказателства касаят последващата реализация на стоките. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № Р-24-1403748-091-001/4.03.2015 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил ревизията и М. Б. Р. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 408/20.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 216 939,46 лв. и начислени лихви в размер на 28 877 лв. на "Б. Е. О." ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на доставки от "И. П. К." ЕООД. Този извод е обоснован въз основа на представените в хода на ревизията документи, касаещи произхода на процесното количество гориво - покупни фактури, приемо-предавателни протоколи, документ за установяване точния адрес на мястото на доставка, декларации за съответствие на качеството, АДД, заявки и др., както и доказателства за последваща реализация на стоките. В този смисъл е и заключението на ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса релевантни за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства свързани с действителното осъществяване на процесните доставки. Касаторът оспорва изводите на съда като счита, че доказателствата не са ценени правилно и, че същите са достатъчни и годни да установят релевантните факти и обстоятелства във връзка с доказване на извършването на доставките. Касационните оплаквания за необосновавани изводи и оттам за незаконосъобразност на обжалваното решение са основателни. Въз основа на събраните доказателства и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр. Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол /ДВ бр. 66/2003 г./ вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Съгласно чл. 84, ал. 7 ЗАДС акцизният данъчен документ се издава на датата на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, а декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Изводите за основателност на оспорването, възприети преимуществено върху констатациите на съдебно счетоводна експертиза са неправилни. Съдът не е взел в предвид, информацията посочена в ревизионния доклад, че органът по приходите за всяка фактура е анализирал и оценил представените документи и справки от извършената проверка на "И. П. К." ЕООД за извършени доставки на горива по фактури с получател "Б. е. о." ЕООД. За извършената съпоставка между акцизните данъчни документи, документите представени от "И. П. К." ЕООД и "Б. е. о." ЕООД и информацията получена от Агенция "Митници", за която е съставен протокол № 0744067/16.01.2015 г. за установените несъответствия, които са отразени в РД. Този протокол е официален документ, който не е оспорен от страните. Органът по приходите е установил, че при проверката на документите за всяка фактура, представеното приложение № 14б не отговаря на изискванията на чл. 80г от ППЗАДС и не удостоверява действителност на записаните в него данни. Съгласно разпоредбата на чл. 80 г. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) от ППЗАДС, когато стоките се доставят на повече от едно място /за което по преписката са налице данни/, в акцизния данъчен документ в полето "точен адрес на мястото на доставка" се попълват седалището и адресът на управление на получателя. Според ал. 2, в случаите по ал. 1 за удостоверяване на местата на доставка лицето, посочено като получател в акцизния данъчен документ, издава документ съгласно приложение № 146, който се прилага към акцизния данъчен документ. Според нормата на ал. 3, лицето по ал. 2 е задължено да съхранява документа по ал. 2, заверен от лицето/ата, което ще използва стоките. В случая между посочените в акцизните данъчни документи получатели на гориво и последващите доставчици на такова, посочени в приемо-предавателни протоколи и документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставката /приложение № 146 към ППЗАДС/, не може да бъде направена връзка. Констатираните разминавания в документите придружаващи стоките, както и в акцизните документи, е равнозначно на липса на такива документи, за тези стоки и по процесните фактури. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което, въпреки представените от ревизираното лице документи, не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Р. осчетоводяване на фактурите при ДЗЛ е недостатъчно да установи осъществяване на доставките по спорните фактури. Като е достигнал до противоположни правни изводи, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Разноски: При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на "Б. Е. О." ЕООД разноски. С оглед направеното искане на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 9976,33 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,