Решение № 7849 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2013 г.

Решение № 7849 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 943 от 14.10.2013 г. по адм. дело № 767/2013 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед рег. № 1611/21.06.2013 г. на същия административен орган, с която на Красимир Георгиев Павлов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Павлов дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на служителя против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът, чрез своя процесуален представител-адв. Йорданов, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган. Неправилно при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че са нарушени изискванията за форма, на която следва да отговарят заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР посочена в разпоредбата на чл. 246 ППЗМВР, съгласно който същата следва да съдържа извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съгласно утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг, отделен документ. Също така няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат именно в решението на дисциплинарно-разследващия орган. В настоящия казус дисциплинарно наказващия орган, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се е позовал на справка рег. № 5011/13.06.2013 г., която е изготвена от дисциплинарно-разследващия орган По този начин наказващият орган я възприел установените дисциплинарни нарушения и е наложил съответното наказание, за което са изложени съображения. Ето защо следва да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени мотиви в подготвящия издаването й документ. Настоящата съдебна инстанция намира, че наказанието е наложено и в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, обратно на възприетото от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при административно наказващия орган или в случая на 13.06.2013 г., когато справката от извършената проверка по случая е представена на директора на РДГП - Драгоман, а не от 4.04.2013 г., датата на съставеният протокол за извършен преглед на камерите за видео наблюдение, както неправилно приема АССО. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя след запознаване със справката, с което са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В разрез със закона е и заключението на АССО, че заповедта следва да бъде отменена и поради факта, че е постановена в противоречие с материалния закон. Не правилно е преценено, че от страна на служителя не е допуснато посоченото в заповедта нарушение на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение - т. 1. /неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнението на служебните задължения (т. 2. За тези нарушения, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР, се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай в заповедта е посочено, че по време на дежурство на ГКПП - Олтоманци на 18/19.02.2013 г., Красимир Павлов, държавен служител- главен полицай, командир на отделение в ГКПП - III-та степен - Олтоманци - не е отразил промяната на работното място на полицейски служители от дежурната смяна в оперативния дневник и не е осъществил контрол за спазване на разпределението по работните места, съгласно отразеното в оперативния дневник. Именно това поведение на Павлов е квалифицирано като нарушение на задълженията по специфична длъжностна характеристика, според която служителят ръководи личният състав на дежурната смяна по извършване на гранични проверки; осъществява контрол за присъствието на служителите на работните места; следи за недопускане на самоотлъчки и води разпоредения документооборот на дежурната смяна. От протокола за проверката на камерите за видео наблюдението е установим фактът, че по време на дежурната смяна, в сочения по-горе времеви период - митнически служители са работели на разменени работни места, напускали са работното си място, което не е отразено в оперативния дневник. При тези данни неправилно първоинстанционният съдебен състав приема, че поведението на Павлов не е в нарушение на цитираните изисквания на длъжностната характеристика. Не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че наказващият орган при определяне на наказанието е наложил наказание, без да отчете тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съгласно ал. 2 на чл. 227 ППЗМВР - наказанието се налага за срок от 6 месеца до 1 една година. Павлов е санкциониран за осем месеца, което обосновава извода, че разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - е спазена. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилния съдебен акт следва да бъде постановен друг, с който жалбата на Красимир Павлов срещу заповед рег. № 1611/21.06.2013 г., като неоснователна бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,