Решение № 873 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2008 г.

Решение № 873 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен срещу решение № 69 от 23.04.2008 г. по адм. д. № 274/2007 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, в частта му, с която актовете на цитираната администрация са били отменени. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Пармаш - Парушеви и сие" АД гр. Сливен не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 69 от 23.04.2008 г. по адм. д. № 274/2007 г. Административен съд гр. Сливен, в обжалваната му част, е отменил Решение № 10 от 28.09.2007 г. Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, както и потвърденото с него Разпореждане № 239 от 6.08.2007 г. на Началник отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, в частта им, с която е разпоредено на "Пармаш - Парушеви и сие" АД гр. Сливен да внесе в приход на бюджета ДОО сумата 5678.34 лв., представляваща главница и лихви по неправилно начислени семейни помощи за деца. Съдът е приел за установено, че начислените и изплатени от дружеството помощи са били дължими на получилите ги лица и с изплащането им не са причинени щети. Направен е окончателния извод, че административните актове в тази им част са незаконосъобразни. Обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване. В конкретните случаи е безспорно установено, че независимо, че майките са осигурени, те не са подавали молби-декларации за получаване на месечните помощи за деца при работодателя си, както и че не са получавали чрез него тези помощи, т. е. никъде не е налице получаване на месечните помощи едновременно от двамата родители. Липсва законова пречка в този случай процесните суми да се получат от бащите, които са подали молби-декларации и необходимите приложения, посочени в чл. 17, ал. 3 от ППЗСПД. Допуснатите нарушения не са съществени. Осигурителният орган не застъпва тезата, че семействата не отговарят на изискванията за получаване на помощите като размери на доходите. В тази връзка правилен е извода на първоинстанционния съд, че целта на ЗСПД е да се осигурят помощи на нуждаещите се семейства за отглеждане на децата им. Към тези потребности не трябва да се подхожда формално. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че щета на бюджета на ДОО не е причинена и следователно нормата на чл. 110, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване не е била приложена правилно от органите на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен. Стигайки до същите фактически и правни изводи решаващият състав на Административен съд гр. Сливен е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,