Решение № 1181 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 495/2016 г.

Решение № 1181 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 495/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Р. срещу решение № 2152 от 21.10.2015 г. по адм. д. № 1912/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлен искът му на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК относно обезщетение в общ размер на 300 лева срещу ОД на МВР В. за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по нахд № 2251/2014 г. по описа на Варненски районен съд във връзка с обжалване на наказателно постановление № 1466 от 10.09.2013 г. на началника на IV РПУ към ОД на МВР В. В жалбата са наведени доводи срещу решението като постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. Моли да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде уважен предявеният иск. Ответникът по жалбата ОД на МВР В., редовно уведомен, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към установената по делото фактическата обстановка По делото не се спори относно фактите, които са както следва: По жалба на касатора с решение № 1817/17.06.2014 г. по нахд № 2251/2014 г. по описа на Районен съд В., е било отменено наказателно постановление № 1466 от 10.09.2013 г. на началника на IV РПУ към ОД на МВР В., с което на Р. са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. Следователно, Р. действително е бил защитаван от адвокат Алексиев по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие № 0000258450 от 09.06.2014 г. т. е. преди с. з. от 11.06.2014 г. по нахд № 2251/2014 г. С оглед на това, настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, за липсата на предпоставки за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Р. за направените разноски за адвокат по делото. Отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на обезщетяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. По делото е приложен договор за правна помощ за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по делото. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че от извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Касаторът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Намаляването на имуществото на Р. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е резултат от издаването на наказателното постановление, с което е наложени две административни санкции глоба, които той е считал за незаконосъобразно наложени. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде уважен предявеният от В. Р. иск. На касатора следва да се присъдят разноските по делото пред настоящата касационна инстанция в размер на 5 лв. за държавна такса и пред в първоинстанционните производства в размер на 984,08 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства., както следва: 50 лв. държавна такса за искова молба, 3 лева внесена държавна такса - превод, 4 лева внесена държавна такса - заверен препис от решение по нахд № 2251/2014 г., 2 лева държавна такса - превод, 300 лева адвокатско възнаграждение по гр. д. № 9538/2014 г. по описа на Районен съд В., 25 лева държавна такса - въззивна жалба, 300 лева адвокатско възнаграждение по възз. гр. д. № 437/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, 300 лева адвокатско възнаграждение по адм. д. № 1912/2015 г. по описа на Административен съд В. Наред с горното касационният състав констатира, че по делото е подадено искане от ОД на МВР В., наименовано "Касационна жалба", но по съществото си представляващо искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за допълване на решението на Административен съд В. по отношение на разноските, като се присъдят същите в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира, че с оглед изхода на делото пред настоящата касационна инстанция и от съображения за бързина и процесуална икономия, искането, наименовано "Касационна жалба" на ОД на МВР В. следва да се остави без уважение като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 от АПК Върховният административен съд, трето отделение