Решение № 3191 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 432/2021 г.

Решение № 3191 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 432/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Д., срещу решение № 662 от 26.10.2020 г. по адм. дело № 467/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен. С него е отхвърлена жалбата на Д. срещу акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. на заместник изпълнителен директор Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции Ответната страна по касационната жалба - заместник изпълнителен директор Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез старши юрисконсулт Х. в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на отсрещната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. на заместник изпълнителен директор Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е прекратен поетия петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Контрол на почвената ерозия" през кампания 2018 г., поради неподаване от страна на пълномощника на Ц. Д. на заявление за плащане. АС е изложил мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържа реквизити по чл. 59 АПК, при издаването му не са допуснати съществени административно - процесуално нарушения, в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че с неподаване на заявление за плащане и приложението по мярка 10, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за периода от пет последователни години. Счел е, че е доказано наличието материално правното основание по чл. 18, ал. 3, т. 1, от Наредба № 7/2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на нарушение на чл. 8, ал. 1 кореспондира с правилото на чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от регламента на ЕС № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят. Разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане (чл. 77 § 4, буква "в" от Регламента). Бенефициентът не е възразил срещу писмо с изх. № 01-6500/7599 от 21.11.2018 г. за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" и ДФЗА-РА е прекратил ангажимента. По изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата на Д. срещу акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. на заместник изпълнителен директор Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на изводът на съда, че в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да опорочат акта до степен на нищожност или незаконосъобразност. Съдът правилно е установил, че касаторката е надлежно уведомена за започналото административно производство по издаване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, като писмото е изпратено на посочения от нея адрес за кореспонденция и който съвпада с адреса, посочен в заявленията от предходните години. Правото на защита на жалбоподателката не е било накърнено, тъй като същата се е възползвала от подаване на жалба по съдебен ред и възможността да ангажира доказателствата си. Оспореният административен акт съдържа както фактически и правни основания за издаването му, поради което е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма и съдържание. Правилни са изводите на съда за съответствие на оспореният акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с приложимите материално правни разпоредби. Преповтарянето в касационната жалба на оплакванията срещу административния акт, по които АС се е произнесъл, не представлява формулиране на касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, доколкото не представлява оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Настоящата съдебна инстанция споделя всички изложени от АС доводи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК същите не следва да се преповтарят. Правилна е преценката на съда, че изложените в акта мотиви са достатъчни и съответстват на разпоредбата на чл. 59 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. е прекратен поетият петгодишен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане от касаторката. По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че с уведомително писмо изх. № 02 -150 -6500/4240/07.12.2016 г. касаторката е уведомена, че е одобрена за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат". На 29.04.2017 г. Ц. Д. е подала заявление за подпомагане, а на 04.05.2018 г. е подадено заявление за подпомагане за 2018 г. като по отношение на схема "Агроекология и климат" (мярка 10) не е отбелязано искане. С уведомително писмо от 12.11.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ц. Д. е уведомена за оторизирана субсидия в размер на 37 239. 06 лв., което е върнато като непотърсено. Правилни са изводите на Административния съд за издаване на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Доказано по делото е обстоятелството, че в подаденото заявление за 2018 г. не е заявено искане за плащане по съответната мярка, което е удостоверено с подпис на упълномощено от касатора лице, което обстоятелство е отбелязано и в представеният от жалбоподателката екземпляр от заявлението за 2018 г., в който също е отбелязано, че не е заявено искане за плащане по мярка 10. Обстоятелството по какви причини касаторката не е изпълнила това задължение или не е обърнала внимание на този факт е ирелевантно, относно неизпълнение на визираното в закона задължение. При формиране на изводите си за материална законосъобразност на акта, съдът е направил обстоен преглед на приложимите в рамките на ЕС нормативни актове, относно подпомагането и развитието на селските райони с финансови средства от него. Такъв преглед е направен и относно издадената от министъра на земеделието и храните Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и съдържанието на нейните разпоредби. Неподаване на заявление за плащане представлява неизпълнение на изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, поради което правилно административният съд е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., ред. действаща към 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., съгасно която ДФ"Земеделие" - РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4. Наведените от касаторката доводи, че с акта е наложена най - тежката административна санкция и не е съобразено от съда, че установеното неспазване на изискванията засяга само една кампания и в продължение на две години, бенефициентът е спазвал поетият ангажимент не биха могли да обусловят незаконосъобразност на оспореният акт. В цитираната разпоредба не е предоставена възможност на административният орган да избере една между няколко възможни санкции и разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. кореспондира изцало с чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г., относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или другите задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане, съгласно чл. 21 от Регламент(ЕС) № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят. В този смисъл изложените твърдения в касационната жалба, че наложената санкция не кореспондира с нормите на европейското законодателство и в частност с посочените по - горе Регламенти са изцяло неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора па ДФЗ – РА следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,