Решение № 4839 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 126/2016 г.

Решение № 4839 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 126/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк][жилищен адрес] представлявано от управителя М. С., срещу решение № 2138/20.10.2015 г. по адм. д. № 3389/2014 г. на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА №[ЕИК]/04.07.2014 г. на ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 550/26.09.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" В. с който за данъчен период м. 11. 2013 г. са установени задължения за ДДС в размер на 106 761, 81 лв. и лихви в размер на 6 001, 79 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представя списък. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" -В. не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА №[ЕИК]/04.07.2014 г. на ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 550/26.09.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" В. с който за данъчен период м. 11. 2013 г. са установени задължения за ДДС в размер на 106 761, 81 лв. и лихви в размер на 6 001,79 лв. на основание чл. 79, ал. 3 ДОПК За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за установени липси, при извършената инвентаризация, поради което допълнително е начислен ДДС. Съдът е приел, че е доказано основанието по чл. 79, ал. 3 ЗДДС въз основа на което е начислен данъкът. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно и възраженията на дружеството, които по смисъл се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до законосъобразни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат излагани отново. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС регламентира, че се извършва корекция, когато регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Липсите в процесния случай са установени при извършване на ревизията, за което е съставен инвентаризационен протокол. Същите са установени в хода на ревизионното производство като несъответствие между салдото на сметка 304 "стоки" и сметка 302 "материали" към 21.11.2013 г. и установената фактическа наличност. Правилно решаващият съд е установил, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Относно представения пред съда инвентаризационен опис от ревизираното лице, съдът е открил производство по оспорване по искане на представителя на приходната администрация на основание чл. 193 ГПК и е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест по това оспорване на автентичността на процесния опис. Въпреки указанията доказателства не са ангажирани. Прието е в обжалваното решение, че правилно приходните органи в процеса на ревизията са установили несъответствие между количествата на стоките, отчитани като налични и на действително установените наличности при извършената инвентаризация. Правилно е и незачитането от страна на съда на представените протоколи за предаване и връщане на стока от дружествата [фирма] и [фирма] поради късното им представяне и противоречието на съдържанието им с представените писмени обяснения на управителя на [фирма]. Решението е правилно и обосновано, в него, съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице твърдените отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,