Решение № 6852 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2010 г.

Решение № 6852 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Наташа Георгиева" ЕООД, гр. Дупница, срещу решение № 2571/26.07.2010 г. по адм. дело № 1120/2010 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 10090041/29.06.2009 г. на орган по приходите на ТД - Кюстендил, потвърден с решение № 1769/14.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, довели до неговата необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, връщане на АССГ за ново разглеждане със задължителни указания. Ответникът по касационна жалба - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, взема писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че от така събраните по делото доказателства следва, че с РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството с разходи, които не са документално обосновани за 2006 г. и за 2007 г. в размер на 9031,01 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Изложени са мотиви за законосъобразна преценка на данъчните органи за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за наличие на фири и технологичен брак и съответно на законосъобразна преценка с РА, че не следва да се признава наличие на фири и технологичен брак при определяне на финансовия резултат. По отношение облагането по ЗДДС за 2007 г. е прието, че данъчните органи правилно не са признали право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на жалбоподателя за закупено от него дизелово гориво на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като липсват доказателства, че то е използвано за икономическата дейност на жалбоподателя. Единственото конкретно формулирано оплакване на касатора е за съществено съдопроизводствено нарушение, довело и до необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, изразяващо се в промяна на поставените от жалбоподателя задачи на СИЕ. Настоящата съдебна инстанция, като се запозна с поставените от процесуалния представител задачи на СИЕ и поставените от съда, намира, че именно поставените от съда задачи, изискват специални познания, свързани са със счетоводното отразяване на спорните по делото факти и кореспондират с оплакванията на жалбоподателя в жалбата му до първоинстанционния съд. Съдът правилно не е допуснал задачите във вида, поставени от жалбоподателя, тъй като същите касаят единствено прости аритметични действия - изваждане от данъчна основа на твърдян размер разходи от фири и технологичен брак, изчисляване размер на данък върху данъчната основа и съпоставка на количеството изразходвано гориво с пробега на МПС. Същите с нищо не биха допринесли за доказване на правнорелевантните факти, твърдени от жалбоподателя. Като е отказал да внесе определения му депозит поради променените задачи на СИЕ, и е заявил изрично, че не желае събирането на други доказателства, процесуалният представител на жалбоподателя сам го е поставил в невъзможност да защити тезата си. Няма допуснато от страна на съда съдопроизводствено нарушение - нещо повече същият е изпълнил задължението си служебно да следи за събирането на годни и относими доказателствени средства. Предвид наличните по делото доказателства съдът правилно е приложил цитираните от него материално правни норми. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на ответника по касационна жалба не може да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е бил представляван пред ВАС от юрисконсулт и освен това първата инстанция е присъдила целия дължим размер юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение