Решение № 12844 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2018 г.

Решение № 12844 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А., гражданин на Афганистан, против решение № 7601/11.12.2017 г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 11850/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16602/06.10.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението като касационните възражения са изцяло свързани с приложението на чл. 9 от ЗУБ, респ. правото на предоставяне на хуманитарен статут. С касационната жалба не се спори относно правилността на решението, свързана с отказа за предоставяне статут на бежанец по реда на чл. 8 от ЗУБ. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Миланова, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че посочената от чужденеца причина, за напускане на страната му по произход - Афганистан има икономически и личен характер. ДАБ не е установил, че напускането на страна по произход е свързана с расата, религията, националността, политическо мнение или принадлежността към определена социална група на чужденеца, търсещ закрила. Административният орган е формирал извода, че действителната причина чужденецът да напусне Афганистан, е стремежът му към по-добър стандарт на живот. От материалите по делото органът е приел за неустановено спрямо В. А. да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване и поради тази причина е отхвърлил искането му за предоставяне на статут на бежанец. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил принуден да напусне Афганистан поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция", като спрямо него няма повдигнато обвинение, не е бил арестуван или осъждан. Съобразявайки се с решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО, органът е приел, че твърдения, относими към хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, чужденецът не е направил. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Административният орган не е установи и условията, посочени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. По този въпрос, административният орган е анализирал и кредитирал информацията за страната на произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-936/31.07.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. От информацията, съдържаща се в справката органът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че има добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, а степента на безогледно насилие в Афганистан не е изключително, видно от цитираната информация за обстановката в страната. Административният орган не е установил спрямо молителя да са налице сериозни и потвърдени основания, за да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, заради която би било налице основанието за предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. А., гражданин на Афганистан, против решение № 16602/06.10.2017 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. Административният съд е приел, че при издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Съдът не е установил и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Приел е, че АО е спазил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като са обсъдени както изложените от жалбоподателя данни от бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение, приемайки за обосновани и правилни формираните от административния орган изводи. Съдът е посочил, че от изявленията на В. А., дадени в хода на проведеното интервю било видно, че той, не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че бежанската му история не съдържала твърдения за осъществено преследване. Позовавайки се на заявеното от жалбоподателя по време на интервюто му в ДАБ, съдът е възприел извода, направен и от административния орган, че в случая причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход не попада в приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е възприел и извода на административния орган, че в случая не били налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като спрямо чужденеца не се е установило в държавата му по произход, последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Съдът не е намерил за налична и третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, като разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При подробен анализ на Справка вх. №МД-936/31.07.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, която е взета предвид при формиране на решението на АО, съдът е намерил, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Афганистан. Съдът е приел, че в случая няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което е счел, че по отношение на същия не са налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочените от жалбоподателя причини да напусне страната си на произход, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини за напускане на страната на произход, а именно изпадането в депресия след преживени стресови ситуации не съответстват на основанията за предоставяне на статут на бежанец. Както правилно е посочено от административният орган, а след това и от съда, съобщените от чужденеца обстоятелства по време на интервюто с него, не обосновават причина за предоставянето на бежански статут. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Обосновано и правилно съдът е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. От последната актуална справка №МД-571/10.08.2018 г., представената от ответника пред касационната инстанция се потвърждават изводите, направени от първоинстанционният съд. Информационните източници, използвани за целите на справката, сочат, че в Афганистан има вътрешно напрежение и ситуация на несигурност, въоръжени сблъсъци и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от нестабилното състоянието в страната, то очевидно не е с такъв мащаб и интензитет, че да обоснове извод за наличие на безогледно насилие, по критериите, изведени в решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Такава ситуация би имало, когато степента на протичащия въоръжен конфликт и свързаното с него насилие, достигнат до толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че всяко цивилно лице, само поради на присъствието си на тази територия, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства. Съдът отчита представените в настоящото производство известия от Военна комисия в провинция Пактия, свидетелстващи за възможно тежко посегателство срещу живота и здравето на молителя от страна на "муджахидини в Ислямско емирство Афганистан", но намира, че с оглед установеното по делото укрепване на институционалните възможности на официалните власти в Афганистан и присъствието на Международни стабилизиращи сили в Афганистан, дори да се приеме, че е налице реална опасност от посегателство и преследвате, то чужденецът може да разчита на ефективна закрила от страна на официалните власти по см. на чл. 8, ал. 7 и чл. 9, ал. 4 от ЗУБ. Не добрият здравен и психичен статус на молителя, сам по себе си не е основание за предоставяне на международна закрила, поради което възраженията и доказателствата в тази посока не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на Административен съд – София град като обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,