Решение № 13125 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2012 г.

Решение № 13125 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Стефан Радков против решение № 3783 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 1054/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно. Ответната страна - КРДОПБГДСРСБАА, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и др., съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя на административно решение № 292/15.12.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена неговата принадлежност към Държавна сигурност. Съдът изложил съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при установените материалноправни фактически основания на специалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за ад достигне до правилния и законосъобразен извод, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към ДС под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от Комисията сочи правилно прилагане на закона. В тази връзка са несъстоятелни доводите на касатора, че съдът "не е разгледал изложеният в защитата довод, че в случая няма събрани доказателства" и "не се е произнесъл по направеното възражение, че решението на Комисията не съдържа мотиви, които да изяснят как тя е приела, че са налице условията за установяване и обявяване на принадлежност". Аргументите на касационния жалбоподател по пункт 1 и 2 от жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са неоснователни с оглед разписаното специално производство в ЗДРДОПБГДСРСБНА и трайната съдебна практика по прилагането му. Обстоятелството по чл. 24 - наличие на дейност, се установява въз основа на документите, изброени неизчерпателно в чл. 25, които са различни според вида дейност. Начинът на установяване наличие на дейност, възприет от законодателя, соче за законова презумпция, според която при наличие на съответните документи, посочени неизчерпателно /примерно в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице дейност, респ. принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на дадено лице към ДС/. Редакцията на посочената разпоредба е ясна, не изисква кумулативна даденост на изброените документи, нито анализ дали същите свидетелстват за активна осъзната дейност. Според законодателя и съдът, достатъчно е документите, съгласно, които Комисията, постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице, поради което комисията, чиито правомощия се свеждат само до констатиране на факта на регистрираната в архива на ДС принадлежност на лицето въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове на органите по чл. 1 от закона, е постановила законосъобразно решение. С оглед наличието на документи по смисъла на дефиницията за "документ", дадена в § 1, т. 1 от закона и посочени в чл. 25, т. 3 - надлежно посочени в обжалваното решение, съдържащи единна и непротиворечива информация, съдът е направил правилния извод, че комисията е издала законосъобразен акт. Твърденията, че документите на щатните служители на бившата ДС нямат доказателствена сила за наличието на сътрудничество са неоснователни, тъй като тези документи представляват официални удостоверителни документи, предадени на Комисията от орган по чл. 16 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, които доказват с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверително изявление са се осъществили така, както се твърди в документите. Това е и извода на първоинстанционния съд, обективиран на стр. 4, абзац 2 от обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,