Решение № 12319 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, район Надежда, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова, срещу решение 6101 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 4600/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено като незаконосъобразно издаденото от него Разрешение за строеж 10 от 04.04.2023 г. С доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Е. К. Г., чрез адв. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Л. К. Б. в писмен отговор, постъпили писмени бележки и в съдебно заседание, чрез адв. Танчев, изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж 10 от 04.04.2023 г., издадено от главния архитект на Столична община, район Надежда, с което на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 49, ал. 2 и чл. 50, т. 2, б. б и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на Л. К. Б. е разрешено да изгради строеж: Преустройство на таванско помещение надзид 1,5 м. на съществуваща жилищна сграда, в имот с идентификатор 68134.1387.215 по кадастралната карта на гр. София. За да постанови този резултат, съдът на първо място се е съобразил със задължителните на основание чл. 224 АПК указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с определение 488 от 16.01.2024 г. по адм. дело 12120/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, като е приел жалбата на съсобственика в ПИ с идентификатор 68134.1387.215 Е. Г. срещу разрешението за строеж за допустима, като подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По същество е приел, че оспореното разрешение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при опорочена административна процедура и в нарушение на материалния закон. От събраните доказателства по делото, вкл. неоспорената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, кредитирани във връзка с останалите доказателства е установено, че с така разрешеното преустройство на таванско помещение се изменя обемът на едноетажната жилищна сграда както във височина, така и в хоризонтално отношение с изграждането на общо 9 бр. стоманобетонови колони и нови стоманобетонови плочи. По този начин е прието, че в случая се касае не за преустройство на таванско помещение, както е описано в оспореното разрешение за строеж, а за надстрояване на нов тавански етаж в съсобствен имот, за което съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ е необходимо сключването на договор в нотариална форма с останалите собственици в имота. В настоящия случай такъв договор не е представен и с оглед изричното възражение на съсобственика в поземления имот, издаденото без неговото съгласие разрешение за строеж е отменено от съда като незаконосъобразно. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От данните по делото безспорно е установено, че с одобрените проекти към издаденото разрешение за строеж се предвижда частично премахване на съществуващото в едноетажната жилищна сграда подпокривно пространство като на негово място е предвидено изграждането на изцяло нов тавански етаж. По този начин, въпреки запазването на кота било на сградата, постигнато чрез изграждането на нова бетонова плоча над първия жилищен етаж на по-ниско ниво, се увеличава обемът на съществуващата сграда и жилищния етаж . Освен това, видно от графичната част на проекта, не се предвижда запазване на съществуващите външни стени над първия жилищен етаж, което изключва посоченото в строителното разрешение преустройство на таванско помещение чрез надзид от 1,50 м, така както е описано в одобрените проекти. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за извършване на надстрояване, а не за преустройство на таванско помещение в жилищна сграда, разположена в съсобствен имот, за което е необходимо съгласието на останалите съсобственици в имота, изразено чрез договор в нотариална форма. Отмененото от съда разрешение за строеж е издадено за жилищната сграда, попадаща в ПИ с идентификатор 68134.1387.215, представляващ УПИ X-214,215, кв. 840 на името на един от съсобствениците в поземления имот, като по делото е безспорно, че не е дадено императивно изискуемото съгласие в нотариална форма от другия съсобственик в ПИ с идентификатор 68134.1387.215. Издаването на разрешението за строеж от главния архитект на Столична община, район Надежда при неспазване на това изискване на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, води до незаконосъобразност на административния акт и отмяната му само на това основание. Следва да се отбележи също и обстоятелството, че в разрешението за строеж е посочено, че се издава на основание чл. 50, т. 2, б. б и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и строежът, макар и характеризиран и разрешен от административния орган като временен, не игнорира спазване на изискването на чл. 183 ЗУТ. Напротив, в чл. 51, ал. 2 ЗУТ изрично е посочено, че при съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците, именно при спазване на изискванията на чл. 183. Неспазването на посоченото, прави оспореното разрешение за строеж издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и подлежащо на отмяна и на това основание. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника Е. К. Г., касаторът дължи сумата 625 лв., съставляваща разноски за настоящата касационна инстанция заплатено адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,