Решение № 8104 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2017 г.

Решение № 8104 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е и по касационна жалба, подадена от "Б. Б. Т." ЕАД, със седалище гр. С., представлявано от изпълнителния директор К. Благоев и синдик Р. Милушев, срещу решение № 193/9.01.2017 г. постановено по адм по адм. д. № 8133/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-12-13/16.06.2015 г., издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ). С касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на регулатора. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Съветът за електронни медии, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения за законосъобразност на оспорения АУПДВ, подробно изложени и в писмено становище. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-13/16.06.2015 г., издаден от Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на основание чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, т. 2 и чл. 13, ал. 3 от от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД), на дружеството е определено задължение в размер на 3931.90 лева за дължима, но невнесена такса по чл. 102 от ЗРТ, във вр. с чл. 12, т. 2 от ТТРТД за периода 1.01.2014 г. - 14.10.2014 г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Оспорващото дружество твърдяло, че обжалваният АУПДВ е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона по причини, че след като дружеството не е създавало и разпространявало телевизионна програма в процесния период, не дължи такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ. Съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като обсъдил поотделно всяко от направените в нея възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3- 5 от АПК. Приел за установено, че с решение № 15-00-188/29.11.2004 г. на СЕМ е извършена регистрация за производство и разпространяване на телевизионна програма "Телевизия RS" на "Б. Б. Т." ЕАД, гр. С., като по искане на дружеството от 3.10.2014 г., с решение № РД-05-144/14.10.2014 г. на СЕМ тази регистрация и програма "Телевизия RS" са заличени. Констатирал и че процедурата по установяване на публични държавни вземания на доставчика на медийни услуги е започнала с решение, взето с Протокол № 13 от 21.04.2015 г. на заседание на СЕМ, основано на докладна записка изх. № БФ-22-30-06-6 от 20.04.2015 г. на счетоводител от отдел "Бюджет и финанси", че "Б. Б. Т." ЕАД, гр. С. има задължение от 3931.90 лева, за което на дружеството е изпратено уведомление с изх. № БФ-23-30-06-7 от 23.04.2015 г.,, получено от дружеството на 27.04.2015 г. и доклад изх. № БФ-23-30-06-109 от 15.06.2015 г., че след получаване на това уведомление и до момента няма постъпили суми за погасяване на задължението от "Б. Б. Т." ЕАД. Установил и че с протокол № 22 от 16.06.2015 г. -т. № 14 СЕМ взел решение да бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане на този доставчик на медийни услуги. Приел, че административният акт е издаден от компетентен орган-съгласно чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и чл. 98 и чл. 102 от ЗРТ, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в която връзка съобразил и предхождащите го документи . Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, регламентираща, че средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, при положение, че оспорващият е регистриран за осъществяване на телевизионна дейност и регистрацията е прекратена на 14.10.2014 г. Намерил за неоснователно основното възражение за недължимост на таксата за надзор на разрешената дейност, "неизвършвана в процесния период"/ за който му е определено задължение с АУПДВ/, като развил съображения, че основен критерий, обуславящ задължението за заплащане на такса в случая е наличието на регистрация на телевизионния оператор, а юридическият факт, с настъпването на който вече не се дължи такава такса надзор е прекратяването на регистрацията. Извел извод, че съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ дружеството дължи годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор, която такса за периода от 1.01.2014 г. до 14.10.2014 г. не е заплатило и че при положение, че регистрацията на телевизионния оператор в този период не е прекратена, няма законово основание отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по различен от законовия начин. Допълнил съображенията и с Тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВАС, в което е прието, че годишните такси по чл. 103, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД. Обосновал решаващ извод, че щом "Б. Б. Т." ЕАД, за периода на установени задължения по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ не е предприело действия съобразно чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД, то правилно е издаден оспорения АУПДВ за дължими такива. По тези съображения приел за неоснователни всички възражения срещу оспорения АУПДВ и отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Не е налице порокът на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението "заради некоректна индивидуализация" на оспорващия, предвид данните в служебно изисканата справка от търговския регистър на АВ при МП. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е немотивирано и в него не били обсъдени всички негови възражения. Противно на твърдяното, съдът е осъществил задълбочена преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които обстойно мотивирал. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи. Противно на твърдението за нарушение на приложимия материален закон, съдът е съобразил обстоятелството, че съгласно относимата за случая разпоредба, а именно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ в релевантната редакция /ДВ. бр. 96 от 9 Декември 2015 г./, дружеството дължи годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор, която такса за периода от 1.01.2014 г. до 14.10.2014 г. не е заплатило и понеже регистрацията на телевизионния оператор в този период не е прекратена, няма законово основание отношенията между него като оператор и регулаторния орган да се уреждат по начин, различен от посочения по-горе. Горният извод се налага и от мотивите на Тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по Тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд, че годишните такси по чл. 103, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД. И тъй като "Б. Б. Т." ЕАД, за периода, за който са установени задължения по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ не е предприело действия по чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД, правилно с обжалваното решение на СЕМ е издаден оспорения АУПДВ. По възражението, че съдът не отчел принципната разлика между такса и данък настоящият състав намира, че тричленният състав правилно е съобразил нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Правилно е съобразил и че разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ извежда задължението за заплащане на данъци и такси, установени със закон, а дължимата в случая такса е законово регламентирана, без да е обвързана от реално извършена дейност на органа спрямо конкретния радио- и телевизионен оператор, и е елемент от общите средства, необходими за осъществяване на дейността му. Иначе казано, в тази връзка съдът правилно е установил, че административният орган не е упражнил превратно властта си. Възраженията на касатора, обосноваващи извод в противоположна насока не държат сметка за обстоятелството, че в Закона за радиото и телевизията не е регламентирана хипотеза, при която годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор да не се дължи, ако операторът фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Именно и по тези съображения с посоченото по-горе тълкувателно решение е прието, че годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен ако лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Противно на твърдяното, съдът е осъществил проверка за спазване на тези законови изисквания на базата на изложените в акта мотиви и доказателствата по делото. По последното възражение следва да се посочи, че съдът обосновано е приел съответствие на обжалвания акт с целта на закона. Твърдението в настоящата жалба, че съдът я игнорирал, е неоснователно и недоказано. Поради това и този довод в касационната жалба е неоснователен. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия