Решение № 10 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2014 г.

Решение № 10 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. И. Г. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 2909 от 13.11.13 г. на влязлото в сила решение № 313 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 973/12 г. на Върховен касационен съд, в частта в която е оставено в сила решение от 7.06.2012 г. по гр. д. № 149/12 г. на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на иска й срещу Военно окръжие Р. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сумата от 360 лв. Молбата е на подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, с твърдението, че между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е постановено друго решение № 242 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 397/2008 г. на Окръжен съд Търговище, влязло в сила на 23.02.2009 г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В съдебно заседание молителя не се явява. Явява се процесуален представител на противната страна, който оспорва молбата за отмяна и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: В частта, в която се иска отмяна на решение № 313 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 973/12 г., Върховен касационен съд е оставил в сила решение от 7.06.2012 г. по гр. д. № 149/12 г. а Окръжен съд Търговище, с което е отхвърлен предявен от Г. Г. иск срещу Военно окръжие Р. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 360 лв., представляваща разликата между претендирания размер на следващо се обезщетение за периода 1.07.2011 г. - 31.11.2011 г. от 3 440.70 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2011 г. и уважения 3 080.70 лв. /Разликата от 360 лв. е с оглед определената база на месечно брутно трудово възнаграждение от 513.45 лв., в която не е включена сумата от 60 лв. ежемесечно получавана като порцион, за която съдът е приел, че е допълнително възнаграждение, зависещо от отработеното време, което не е постоянен елемент от брутното трудово възнаграждение/. Молителката се позовава на решение № 242 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 397/2008 г. на Окръжен съд Търговище, влязло в сила на 23.02.2009 г., с което са уважени предявените от нея срещу Военно окръжие Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, като е прието за незаконосъобразно нейно предходно уволнение, извършено със заповед № 173 от 2.06.2008 г. на Началника на Военно окръжие Р. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение за оставяне без работа за периода 3.06.2008 г. - 17.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2008 г. Досежно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът потвърждавайки решението на първата инстанция не е развил подробни мотиви, а е посочил, че възприема изложените от него мотиви. От мотивите на представеното решение № 242 от 12.01.2009 г. на Окръжен съд Търговище не става ясно начина, по който е формирана базата на възприетото месечно брутно трудово възнаграждение, защото общо е посочено, че е иска се явява доказан за размер, равняващ се на обезщетение за ден от 20.18 лв. за 77 работни дни или общо 1 553.86 лв. При така описаните решения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Последната изисква наличие на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. За да бъде отменено едното на посоченото основание, трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Когато делата са за различни искания, какъвто е настоящия случай не може да има противоречие между решенията. Различието на исканията произтича от различието на периодите, за които те са отнасят - с решението, чиято отмяна се иска е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 1.07.2011 г. - 31.11.2011 г., а с предходното влязло в сила решение на Окръжен съд Търговище е присъдено такова за периода 3.06.2008 г. - 17.09.2008 г. Освен това няма данни - по двете дела базата, въз основана което е определен размера на дължимото обезщетение да е формирана по различен начин / което е допълнителен довод за липса на противоречие/. Производството по отмяна е извънинстанционен способ за контрол, с изчерпателно изброени основания. Проверката за наличието им е стриктна и липсата на изискуемите се предпоставки за наличие на соченото от молителя основание за отмяна, налага подадената молба да бъде оставена без уважение. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение, които в случая - с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 300 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение