Решение № 585 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2008 г.

Решение № 585 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Хром комерс"ЕООД моли да бъде отменено Решение № 837/ 12.6.2008 г. по адм. д. № 1532/2007 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 6/4.4.2007 г. на ТД - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли ревизионният акт да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Подробни съображения излага в жалбата си. Подържа, че РА е нищожен, поради издадени 3бр. АПВ за процесните периоди и изчерпана компетентност на данъчните органи за тези периоди. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна редовно призован не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата против РА № 6/ 4.04.2007 г. на ТД - Варна, като в мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща периода м. 7 - 10.2006 г., възложена е по чл. 117 и 119, ал. 3 ДОПК и е проведено по чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - ревизираното лице не е представило оборотни ведомости. В РА е прието, че липсва счетоводна отчетност, която да позволи определянето на данъчната основа. С РА е определен ДДС за внасяне 153 543,68 лв. и са определени лихви. Съдът е приел, че актовете за прихващане и възстановяване представляват индивидуални административни актове, които след влизането им в сила могат да бъдат изменяни само при наличието на особените изисквания на закона. Въпреки доводите в жалбата за нищожност на РА жалбоподателят не представил АПВ, на които се позовава, за да се провери твърдението му, че касаят процесните периоди и съдът е приел доводът за нищожност на РА за недоказан и е разгледал спора по същество. Приел е също, че доводът за липса на компетентност на актосъставителя, поради участието в ревизията е неоснователен. Актосъставителят е овластен по чл. 119, ал. 2 ДОПК и съдът е приел, че издаденият ревизионен акт е валиден. В решението погрешно е посочено, че обжалваният РА № 6/4.04.2007 г. е издаден от ТД - Варна. Видно от ревизионния акт, той е издаден от Шьохрет Сали - главен инспектор по приходите в ТД - Разград. Допусната е явна фактическа грешка от съда, която може да бъде поправена неограничено във времето. В ревизионния доклад е констатирано, че за м. 7.2006 г. по справка-декларация вх. № 1700-0805568/7.8.2006 г. дружеството е декларирало резултат за периода 46 855,84 лв. ДДС за възстановяване. С АПВ № 2339/10.8.2006 г. декларираният ДДС за възстановяване от 46 855,84 лв. е възстановен на дружеството. За м. 8.2006 г. по справка-декларация вх. № 1700-0807041/11.09.2006 г. дружеството е декларирало резултат за периода 54 155,64 лв. С АПВ № 2506/20.9.2006 г. Декларираният ДДС за възстановяване за периода от 54 155, 64лв. е възстановен на касатора. За м. 9.2006 г. касаторът е подал справка-декларация вх. № 1700-08009169/16.10.2006 г. с резултат за периода ДДС за внасяне 66, 97лв. В ревизионният доклад е посочено, че декларираните 66, 97лв. за внасяне за м. 9.2006 г. са прихванати от ДДС за възстановяване за м. 10.2006 г. За м. 10.2006 г. касаторът е подал справка-декларация вх. № 1700-0809782/13.11.2006 г. с резултат ДДС за възстановяване 42 687,45лв. С АПВ № 2830/30.11.2006 г. от декларираният ДДС за възстановяване 42 687, 45лв. е възстановен след приспадане на декларираният ДДС за внасяне за предишния месец от 66, 97лв. Доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения е основателен. При тези данни в ревизионния доклад съдът следваше да задължи ответника да представи цитираните в РД актове за прихващане или възстановяване, които след като са цитирани в РД представляват част от ревизионната преписка и следваше да бъдат приложени към нея. Цитираните АПВ са приложени от касатора в настоящото производство и потвърждават данните в ревизионния доклад. В последният АПВ е приспадната сумата 66, 96лв. дължима за внасяне за м. 9.2006 г. с 0,68 лв. лихви и са възстановени останалите 42 619,81 лв. от декларирания ДДС за възстановяване за м. 10.2006 г. АПВ е влязъл в сила и следва да се приеме, че в ревизионния доклад тази сума погрешно е посочена на 66,97 лв. С издаването на цитираните актове за прихващане и възстановяване данъчната администрация е признала, че за м. 7 - 10.2006 г. касаторът има право на данъчен кредит и ДДС за възстановяване и внасяне в претендираните по справките-декларации размери. С акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 ДОПК се установяват данъчни задължения и вземания. По чл. 129, ал. 7 ДОПК актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчни ревизионни актове. По ДОПК АПВ са приравнени на ревизионните актове, тъй като имат същите правни последици - с тях се определят права и задължения на данъчно задължените лица. Поради еднаквият характер на актовете за прихващане и възстановяване с ревизионните актове, изменение на установените с АПВ права на касатора може да се извърши при действието на ДОПК само при условията на чл. 133 и 134 ДОПК за изменение на установени с влязъл в сила акт данъчни задължения. По чл. 134, ал. 1 ДОПК възлагането на ревизия за изменение на влезли в сила данъчни задължения се извършва със заповед на териториалния директор. В случая заповедите за възлагане на данъчна ревизия № 695/21.11.2008 г. и № 6/ 19.01.2007 г. са издадени от Здравка Стоянова - началник отдел "Контрол" при ТД - Разград. в нарушение на чл. 134, ал. 1 ДОПК, както и заповедта за определяне на компетентен орган № К 6/12.3.2007 г. Процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, поради което издаденият ревизионен акт от нередовно овластен орган е нищожен. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК ДВ, бр. 108/2007 г. не може да валидира издаденият преди това изменение нищожен ревизионен акт. Актовете за прихващане или възстановяване определят данъчни права и задължения на лицата, обжалват се по реда за обжалване на ревизионни актове, ако не бъдат обжалвани, се ползват със стабилитет и не могат да бъдат изменяни от органа, който ги е издал. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови обявяване на ревизионния акт за нищожен. Поради промяната в резултата ответникът следва да заплати 1015 лв. разноски на касатора за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение