Решение № 12479 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Електро България"АД, подадена чрез пълномощник - адв. Лазарова-Евтимова, срещу Решение 8136/18.12.2019г., постановено по адм.д. 7950/2018г. от Административния съд София -град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбат на "ЧЕЗ Електро България"АД срещу Решение Ц-11/01.07.2018г. на КЕВР, в частта му по раздел II, т.7.1.1.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на КЕВР в оспорената част, както и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендират се разноски.Конкретните оплаквания са следните:

• съдът не е съобразил и приложил правилно правилата за разпределение на доказателствената тежест;

• съдът неправилно не е уважил възражението на жалбоподателя за липсата на мотиви и съображения на КЕВР и липсата на подробен анализ на предложените от жалбоподателя стойности, формиращи компонентата за дейността крайно снабдяване;

• необоснован и в противоречие с приложимите норми е изводът на съда за неоснователност на възражението на жалбоподателя относно разходите за балансиране;

• неправилност на извода на съда за недоказаност от жалбоподателя на предпоставките за признаване на разходите за енергийна ефективност;

• неправилност на извода на съда за непризнаване и компенсиране на разходите за несъбираеми вземания;

• необоснованост на извода на съда за липсата на кръстосано субсидиране;

• в противоречие с материалния закон е изводът на съда за съобразяване на решението на КЕВР с целта на закона.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище, представено на 28.09.20г.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 АПК , от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение Ц-11/01.07.2018г. на КЕВР в частта, в която на "ЧЕЗ Електро България"АД, считан ото 01.07.2018г. са утвърдени цени без ДДС за продажба на електрическа енергия на битови и небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение с посочени ценообразуващи елементи.

След като е анализирал документите, съдържащи се в изпратената по делото административна преписка, съдът е установил, че:на 30.03.2018г. ЧЕЗ Електро БългарияАД е подало заявление за утвърждаване на въпросните цени за предстоящия регулаторен период с конкретни предложения за стойността им и обосновка с представени документи.

Назначена е комисия от председателя на КЕВР за анализ на заявленията и изготвяне на доклад, който след изготвянето му е обсъден на открито заседание на КЕВР, след което Комисията приема проекто-решение за утвърждаване на цените в сектор Електроенергетика, което е предоставено за обществено обсъждане. Жалбоподателя е изразил становища и е направил възражение по доклада и проекто-решението.

Въз основа на установеното, съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за приемането му и при спазване на формата за това. Съдът е допуснал изслушването и е приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е кредитирал изцяло като обективно.Съдът е възпроизвел подробно в решението си констатациите в заключението. Въз основа на установеното и прието от експерта в съдебното заключение, административният съд е формирал и изводите си, както следва:

Преценил е като обоснована от КЕВР утвърдената компонента за оперативните разходи на дружеството. Посочил е, че твърдението на дружеството, че при утвърдена по- ниска компонента от предложената, съществува риск за финансовата му обезпеченост, е хипотетично предположение за бъдещо несигурно събитие. Приел е, че оценката на КЕВР за икономическата обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност, е резултат на анализ и използване на данни от националната и международна практика.

Съдът е преценил като обосновано решението на КЕВР в частта, в която е определена възвръщаемостта на дружеството, посочвайки, че тя е определена след анализ на постигнатите резултати за предходния период и прогнозата за бъдещия. Съдът се е позвола на изменението на НРЦЕЕ с ДВ, бр.52/22.06.18г., за да приеме, че КЕВР правилно е определил компонентата като цяло.

Административният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за издаването и изпращането на фактури за консумираната ел.енергия, приемайки, че фактурирането е част от лицензионното задължение на крайния снабдител, поради което и тези разходи се включват в цените. Преценил е като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че следва да събира и таксите за съответните мрежови услуги, тъй като това задължение съществува за него съгласно действащите Правила за търговия с електрическа енергия.

По отношение на разходите за балансиране, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, посочвайки, че е необосновано да се признаят прогнозни стойности на разходи за балансиране, които не могат да бъдат доказани. Също така, съдът е посочил съществуващата възможност за жалбоподателя, при недостиг, да закупи електрическа енергия от сегментите на организирания борсов пазар "в рамките на деня" или "ден напред". Административният съд не е установил също така нормативна възможност за компенсиране на разходи за балансиране за минали периоди.

Първоинстанционният съд е преценил като неоснователен довода на жалбоподателя, че в необходимите годишни приходи следва да се включат и разходите на дружеството за енергийна ефективност, приемайки, че не са налице предпоставките за това.

Съдът е преценил, че разходите, за които се отнася възражението по т.3.5 от жалбата не подлежат на признаване и компенсиране.

Съдът е отхвърли и възражението за наличие на кръстосано субсидиране по смисъла на §1, т.31 ЗЕ.

Касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд по въпроса за начина на определяне и размера на компонентата за дейността. Приложимата норма по този въпрос е тази в чл.10, ал. 5 от Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия в редакцията й към ДВ, бр. 52 от 22.06.2018г, който гласи

(5) Компонентата за лицензионната дейност по ал.3 включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост за съответната дейност и разходи за бансиране и се определя в размер до 7 на сто от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия.

Безспорно е между страните, че за регулаторния период 01.07.2018г. - 30.06.2019г. КЕВР утвърждава размер на тази компонента, такъв какъвто е приет с решение Ц-19/01.07.2017г., а именно 6,51% от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, което се повтаря и в касационната му жалба, че КЕВР не посочва, в какъв размер са елементите, участващии в общия размер на компонентата. Размерът на тези елементи става ясен от съдържанието на единния подход при определяне на необходимите годишни приходи на електроснабдителните дружества ( стр.93 - 96 от решението на КЕВР). В този единен подход става ясно, че числовият израз на компонентата за дейността за всички дружества - крайни снабдители, е 4,67 лв./МWh, от които 2,20 лв./MWh разходи за балансиране и 2,47 лв/MWh икономически обосновани разходи и възвръщаемост за съответната дейност. Административният съд подробно е изложил съображения, защо приема размера на определената компонента като обоснован, които касационната инстанция напълно споделя. Комисията е установила, че дружеството е отчело печалба за 2017 г. в размер на 40 527 хил.лв. от дейността крайно снабдяване, което представлява постигната норма на възвръщаемост от над 50 %.

"ЧЕЗ Електро България"АД е възразило, както пред АССГ, така и в касационната жалба, че печалбата от 40 527 хил.лв. е за цялото дружество, а не за дейността му като краен снабдител, без обаче да ангажира доказателства във връзка с това свое твърдение, което е могло да направи вкл. с възлагането на задача по този въпрос на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза. При липсата на събрани по делото доказателства по този въпрос ( както точно е посочил и първоинстанционният съд ), възражението на дружеството следва да се прецени като недоказано.

В решението на КЕВР е посочено, че дружеството би постигнало възвръщаемост в размер на 28%, дори ако финансовия му резултат се намали с възстановената обезценка на вземане от НЕК ЕАД.

При тези данни по делото, не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че при така определената компонента за дейността, не били спазени законовите изисквания да се осигури възвръщаемост, да се възстановят оперативните разходи и да се покрият разходите за балансиране. Неоснователно е позоваването от касатора на посоченото от вещото лице в заключението му - "Следователно, чрез утвърдената компонента за дейността няма да бъдат възстановени в пълен размер прогнозираните от ЧЕЗ Електро оперативни разходи, разходи за балансиране и възвръщаемост на капитала". Констатацията на вещото лице е направена въз основа на прогнозираните от дружеството разходи. Заключението на вещото лице е от м. септември 2019 г., т.е след края на регулаторния период по процесното решение. Жалбоподателят е имал възможност да докаже, че направената от него прогноза е точна, възлагайки задача на вещото лице, да установи по счетоводни документи действително направените разходи за дейността през този регулаторен период, което той не е направил. От друга страна, при дейността си на регулаторен орган, КЕВР се ръководи от принципите, посочени в Закона за енергетиката. Едновременното им съблюдаване възлага задължение за КЕВР при утвърждаване на цените да спазва баланса между интересите на енергийните дружества и тези на клиентите. В изпълнение на това свое задължение, КЕВР може да се отклони от предложенията за цени, съответно ценообразуващи разходи и техния размер, предложени от енергийните предприятия, в който случай следва да се обоснове. В конкретния случай КЕВР е обосновала утвърдения размер на компонентата и с изискването за спазване на баланса между конкуриращите се интереси, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, че този баланс е нарушен за негова сметка.

По съображенията, изложени по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователно касационното оплакване за необоснованост и за неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, в която не се уважава възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на КЕВР при определяне на разходите за бансиране, които са част от компонентата за лицензионната дейност на дружеството.

Неоснователна е касационната жалба в частта, в която се поддържа неправилност на обжалваното решение относно отхвърляне на възражението на "ЧЕЗ Електро България" АД срещу непризнаването от КЕВР на заявените от дружеството разходи за енергийна ефективност. Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя възприемайки мотивите на КЕВР, че дружеството не е доказало кумулативните предпоставки за включването на тези разходи към ценеобразуващите такива. Към посочените съображения от първоинстанционния съд могат да се добавят и следните. Видно от Заявлението на "ЧЕЗ Електро България"АД за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия, подадено до КЕВР, с вх. Е-13-47-26/30.03.2018г. е, че дружеството е поискало компенсиране на разходите за изпълнение на определена индивидуална цел за постигане на енергийни спестявания за 2018г. а именно 77,738 GWh, в размер на 8,4 млн.лв., които да му се възстановят чрез определените от КЕВР цени за електрическа енергия за периода 01.07.2018-30.06.2019г., както и компенсиране на разходи за изпълнение на индивидуална цел на "ЧЕЗ Електро България"АД за постигане на енергийни спестявания за периода 01.01.2011г. до 30.06.2018г., включително компенсиране на разходите за изпълнение на определена индивидуална цел за постигане на енергийни спестявания за 2017г., а именно 51,885 GWh, в размер на 5,6 млн.лв.

От заявлението следва, че дружеството е поискало да му бъдат признати разходи, които ще направи през втората половина на 2018г. ( условно наречени бъдещи разходи ) за енергийна ефективност, така и такива, които вече е направило за периода от 01.01.2011г. до 30.06.2018г. ( условно наречени "минали" разходи) за енергийна ефективност. След служебна справка в информационната система на ВАС, настоящият съдебен състав установи, че с влезли в сила решения на ВАС ,както следва - 5910/11.5.2017г. по адм.д. 8789/2016г.; 5911/11.05.2017г. по адм.д. 3016/2017г.; 6506/02.05.2019г. по адм.д. 6422/18г. са отхвърлени жалбите на "ЧЕЗ Електро България"АД срещу решения на КЕВР за минали регулаторни периоди, за признаване на "миналите разходи" за енергийна ефективност като ценообразуващи такива. В две от цитираните решения, ВАС е посочил също така, че тези разходи са изрично посочени в чл.35, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката, според която норма, възстановяването им може да се претендира по друг ред, а не чрез включването им към необходимите годишни приходи за целите на ценообразуването. Този друг ред съществува и към настоящия момент и именно той следва да е приложимият за "бъдещите разходи" за енергийна ефективност на дружеството.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е отхвърлил възражението срещу непризнаването от КЕВР на заявените от дружеството разходи за несъбираеми вземания в размер на 4 045 хил. лв В решението на КЕВ по този въпрос се препраща към т.1.4 от единния подход, в който се приема, че включването на тези разходи не би било в интерес на клиентите, а недопускането на тези разходи попада в обхвата на управлениските решения на органите на дружествата. Към съображенията на КЕВР следва да се добави, че тези разходи попадат в упоменатите в т.14 на ал.2.на чл.11 от Наредба1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия, които изрично са изключени от състава на разходите за целите на ценовото регулиране.

Касационната инстанция преценява като правилно като краен резултат решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлил възражението на жалбоподателя за наличе на кръстосано субсидиране между отделни групи клиенти. Съдът е преценил решението на КЕВР като законосъобразно, приемайки, че липсват данни за прехвърляне на разходи, направени за една група потребители към такива, направени за друга група потребители. Твърденията в жалбата по този въпрос са, че електрическата енергия за нощна тарифа при битовите клиенти се продава под нейната себестойност, както и че средната продажна цена на енергия за бита остава значително по-ниска, а така също, че се е увеличило кръстосаното субсидиране между стопански клиенти и домакинства, както и че се е засилило преминаването на небитови клиенти към свободния пазар и в резултат, всички тези обстоятелства могат да доведат до намаляване на приходите на крайния снабдител.

Тезата на дружеството за наличие на кръстосано субсидиране между групата клиенти е останала недоказана. Видно от заключението на вещото лице по допуснатат съдебно-икономическа експертиза е, че то е констатирало следното :" Предвид липсата на данни относно конкретно разделение на разходите за обслужване на битовите и стопанските клиенти поотделно и на разходите за балансиране, причинявани от всяка от двете групи по отделно, не може да се изведе еднозначно заключение за наличие на условия за кръстосано субсидиране между двете групи клиенти." При тази констатация на вещото лице и при липсата на други обективни данни по делото, които да я опровергават, необосновано би било да се възпиреме тезата на жалбоподателя.

Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила.

Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Комисията следва да се присъдят разноски за процесуална защита и представителство в касационното производство, в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд