Решение № 813 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2015 г.

Решение № 813 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" срещу Решение № 1046/8.05.2015 г. по адм. д. № 4061/2014 г. по описа на Административен съд Варна, 6-ти състав, с което е обявено за нищожно решение № 32-131452/31.10.2014 г. към ЕАД № 14BG002005J0003341/21.09.14 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", с което е постановено да се вземе под отчет дължим акциз за констатирани липси в размер на 2 758.76 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че редът за установяване на задължения за акциз по ДОПК е неприложим в конкретния случай, а разпоредбите на Регламент 2913/92 и при съобразяване на Глава 2 "Естествени загуби" от Регламент № 2454/93. Ответната страна "ПС Трейдинг" АД, Швейцария чрез процесуалния си представител изразява становище по касационната жалба в писмена защита. Счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: От ЕАД № 14BG002005J0003341/21.09.14 г. и приложените към него документи се установява, че с декларацията е поставена под режим митническо складиране стока, представляваща газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% - ULSD 10 ppm, количество 2 693.349 мт във вакуум, получател на стоката и вложител на същата в митнически склад № A/BG002000/00036 е "ПС Трейдинг" АД, Швейцария. Началникът на Митнически пункт "Пристанище Варна" в качеството му на решаващ орган по чл. 30 ППЗМ е извършил повторна проверка на ЕАД и е установил декларирано количество 2 693.349 мт, липси - 3.562, дължим акциз - 2 758.67 лв, дата на възникване на задължението /дата на установяване на липсите/ - 29.09.14 г. и като е взел предвид, че ЗАДС не предвижда освобождаване от заплащане на акциз на фири в случаи различни от тези, в които стоките са поставени под режим "отложено плащане на акциз"; че фирите констатирани по ЕАД са в резултат на съхранението им под режим "Митническо складиране", различно от режим "Отложено плащане на акциз" и не следва да се считат за безвъзвратна загуба, а за липси на стоки, за които се дължи акциз, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС; че липсата на стоката поставена под режим "митническо складиране" е установена при анализ на събраните по административната преписка писмени доказателства, от които се установява, че е налице неоформен митнически остатък на количества от ЕАД за поставяне на стоката под режим "митническо складиране", които представляват фири, свързани с престоя на стоката, като действащата акцизна нормативна уредба не предвижда освобождаване от заплащане на акциз в случаи, различни от тези, в които стоката е поставена под режим "отложено плащане на акциз", какъвто в случая не е налице, е приел, че е налице констатирано количество, неоформено митнически, представляващо фира във връзка с престоя на стоката, което се счита за освободено за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, за което не възниква митническо задължение /чл. 4 § 9 от Регламент 2913/92 г./, но възниква задължение за заплащане на акциз в изпълнение на чл. 20, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАДС за количествата стока, констатирани като липси по процесния ЕАД е постановил да се вземе под отчет дължим акциз в размер на 2758.67 лв. за констатираните липси. Същите основания са подробно изложени в касационната жалба. По делото е изслушата експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че липсите на газьол в размер на 3.56 МТ се вместват в пределно допустимите - 5.387 МТ, определени съгласно нормите в Таблица № 5 на Наредба № 13А-10403, за декларирания газьол 2 693.349 МТ с процесния ЕАД. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, освобождение за потребление е и установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия или природен газ, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Съгласно чл. 104 ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон, като митническите органи имат правомощията на органи по приходи, а митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници", имат компетентност по смисъла на чл. 7 ДОПК на територията на страната. Съгласно цитираната разпоредба за извършване на проверките и производствата по установяването, обезпечаването и събирането на акциз се прилага ДОПК, доколкото в ЗАДС не е установено друго. Установеното друго е в чл. 42 ЗАДС, съгласно който акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за публичното задължение, събирано от митническите органи в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, но настоящият случай не е такъв. Както предвиденото в ЗАДС основание на задължението за акциз, така и моментът на възникването му не обуславят приложимостта на друг процесуален ред за установяване на задължения за акциз, различен от този по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, а именно, че за проверките и ревизиите на данъчнозадължени лица, извършващи дейности с акцизни стоки се прилага ДОПК, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК на територията на страната. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Последните не са овластени с материалната компетентност да възлагат ревизии, нито да издават актове за установяване на задължения по декларация. По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, началниците на митническите учреждения са компетентни единствено да определят персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който може да възлага ревизионното производство. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, началниците на митническите учреждения са решаващ орган при задължителния административен контрол на актовете за установяване на задължение по декларация, поради което не притежават компетентност за издаването им. Съгласно § 1, т. 25 ДР на ЗМ, митнически учреждения са и митническите пунктове, съответно - съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС началникът на МП /в случая МП "Пристанище Варна"/, има правомощията на териториален директор и не притежава компетентност за издаване на акта. Правилен е изводът на съда, че началникът на МП "Пристанище Варна" е следвало да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен да възлага ревизионни производства съобразно чл. 112, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 104, ал. 3 от ЗАДС, а като е издал оспореното решение при липса на материална компетентност е постановил нищожен административен акт. Следва да бъде отчетена и практиката на ВАС в подобни случаи и приемането, че установяването на задължения за акцизи по ред и от орган, различни от общия ред по ДОПК, когато не са налице особените хипотези в ЗАДС, води до нищожност на административните актове поради липса на материална компетентност /примерно: решение № 11977/11.11.2015 г.; решение № 3819/6.04.2015 г.; решение № 2583/10.02.2015 г. - и трите на I-во отд.; решение № 10191/5.10.2015 г. на VIII-мо отд./. Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение