Решение № 13869 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2015 г.

Решение № 13869 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бългериън Сървисис енд Трейдинг" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 2101/27.03.2015 г. по адм. д. № 9900/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора и алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 2021310765/30.04.2014 г., потвърден с решение № 1594/3.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, с което на жалбоподателя за ревизираните периоди е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 142 6021 72 лв. и лихви 9 229, 75 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Би Ви Ей" ЕООД, като е определен и корпоративен данък в размер на 67 691, 52 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Извършените доставки не са реални поради липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за извършваната дейност. Доколкото се сочи, че от дружеството-доставчик услугите са извършвани от управителя, а същият е вписан като такъв много по-късно в търговския регистър, не е ясно кой е извършвал услугите и дали изобщо са извършвани. Без проверка в счетоводството на доставчика и жалбоподателя не може да бъде доказано, че счетоводните документи са съставени своевременно, което е абсолютно необходимо с оглед преценката на доказателствената им сила. Въпреки дадените указания на жалбоподателя за установяване на факти, от които черпи благоприятни последици, жалбоподателят не представя нови доказателства, като не е извършена проверка в счетоводствата при него и доставчика. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуални норми: На първо място, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Видно от решение № 2010/22.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София е отменен първият съставен ревизионен акт по отношение на данъчни периоди за м. 01.2012 г, м. 02.2012 г., м. 10.2012 г. и м. 02.2013 г. - в обжалваните от ревизираното лице-жалбоподател части и преписката е върната на административния орган за провеждане на ново ревизионно производство съобразно указанията, изложените в мотивите на решението. В останалата част първият ревизионен акт е влязъл в сила, което изрично е упоменато в цитираното решение. Поради допусната грешка в диспозитива на цитираното отменително решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София е включен като период и м. 09.2011 г., без за него да има мотиви и без този период да е включен в обстоятелствената част на решението. Въпреки това този период е включен във втория издаден и потвърден ревизионен акт, предмет на настоящето оспорване. По отношение на този период първият ревизионен акт е влязъл в сила, което не е констатирано от органите по приходите, нито от съда. Поради това е допуснато съществено процесуално нарушение от административния орган и от решаващия съд. На второ място, за този период съдът е дал указания на жалбоподателя за представяне на фактура ф-ра № 5/29.09.2011 г., а същевременно е приел, че жалбоподателят не представя доказателства за твърдени от него благоприятни факти. Така съдът е допуснал неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните, давайки указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства за период, който не следва да се обхваща от ревизията. Жалбоподателят е твърдял, че процесните фактури отговарят на счетоводните изисквания, разплащането е по банков път и операциите са счетоводно отразени и при доставчика и при жалбоподателя. Вместо да констатира неизпълнение от страна на ревизиращите органи на указанията за извършване на счетоводна ревизия, дадени с първото отменително решение № 2010/22.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София "да се извърши анализ на счетоводните регистри и да се проследят записаните стопански операции" или пък да назначи съдебно-счетоводна експертиза, съдът безмотивно е приел липсата на извършена проверка в счетоводствата при жалбоподателя и доставчика като основание за отричане на съставените и представени счетоводни документи и с тези съображения е приел неоснователност на жалбата. В този смисъл решаващият съд е следвало да укаже на жалбоподателя възможността за назначаването на счетоводна експертиза или сам да допусне такава, още повече, както се посочи, и ревизиращите органи са били задължени за това. Ето защо, обратно на приетото в обжалваното решение за дадени указания за установяване на факти, такива указания не са дадени от съда. В този аспект указанията на представяне на фактура № 5/2011 г. не представляват изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК, а и с оглед влезлия в сила първоначален ревизионен акт досежно този период тази фактура е ирелевантна. Освен допуснатите от съда нарушения на съществени процесуални норми, решението е лишено от фактически констатации. В него липсва анализ по фактурите, за да се опровергае или докаже фактът на реално извършване на доставките с всички съпътстващи ги документи, включително счетоводното им отразяване и неговият анализ. Абсолютно неоснователно съдът е приел, че по-късното вписване на управителя на доставчика в търговския регистър опровергава факта на извършените доставки като извършени от управителя. Вписването на управител в търговския регистър има само декларативно действие по отношение на трети лица. Фактът на избиране или назначаване на управител на търговско дружество има действие по отношение на дружеството от момента на възникването му. Ако същият е сключвал сделки с трети лица преди вписването му като управител в търговския регистър и те възразяват, с което са нанесени вреди на дружеството, то тогава може да се ангажира личната му и имуществена отговорност спрямо дружеството. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нереални доставки по процесните фактури поради липса на кадрова обезпеченост и невъзможност за управителя да извърши тези доставки е абсолютно необоснован. Съдът се е задоволил да посочи, че органът по приходите е направил констатации, че услугите не са предоставени по процесните фактури, но липсва самостоятелно установяване от съда на факти по тази констатация. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора, както и конкретни фактически констатации. Направените пък такива- липса на кадрова обезпеченост-не кореспондират с доказателствата по делото и на действието на вписването на определено обстоятелство в търговския регистър. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационната жалба основания за касирането му- допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Всъщност в мотивите на съдебния акт, както вече се отбеляза, няма направени фактически констатации по доставените услуги по процесните фактури. При липсата на фактически констатации съдът не може да провери материалната законосъобразност на решението. Касационната инстанция обаче е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти, които в настоящия съдебен акт липсват. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка, като анализира всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и да даде указания на страните по тежестта на доказване в процеса и да провери изпълнени ли са от изготвилите оспорения ревизионен акт длъжностни лица указанията по отменителното решение № 2010/22.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,