Решение № 5582 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2013 г.

Решение № 5582 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2013 г., VII о., докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Осъм" АД, гр. Ловеч, подадена чрез пълномощника му адв. Филипов, против решение № 177 от 6.12.2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч, постановено по адм. дело № 22 по описа за 2012 г. на този съд. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото не е доказано реалното предоставяне за процесния период на услугите, за които в обжалвания акт са установени публични задължения на дружеството за заплащане на такса битови отпадъци (ТБО) досежно компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", тъй като отчетеното в протоколите за извършено почистване от изпълнителя на дейността, не е проверено от възложителя. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й по съображения, развити в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като събраните по делото доказателства не сочат по несъмнен и безспорен начин на реално престиране на услугата в района на имота на жалбоподателя, поради което начислената му такса за "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" е недължима. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С процесното решение Административен съд - гр. Ловеч е отхвърлил жалбата на "Осъм" АД срещу Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 130/10.11.2011 г., издаден от старши счетоводител в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с Решение № 15 от 27.12.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч и е осъдил жалбоподателя да заплати на община Ловеч сумата от 150 лева разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци (ТБО) е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му. По делото е установено, че размерът на дължимата от дружеството ТБО за 2010 г. относно негов собствен имот, находящ се в гр. Ловеч, Северна индустриална зона, за който дружеството - собственик е подало декларация през 2001 г. и коригираща такава през 2004 г., е определен при съобразяване на два от компонентите, включени в съдържанието на таксата - осигуряване на съд за съхраняване на битови отпадъци и почистване на площите за обществено ползване. Прието е, че в процесния Акт № 130/10.11.2011 г. на Община - Ловеч са отразени задължения по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ /чистота/ в размер на 18537.33 лв., задължение по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ /съд/ - 213.01 лв. и лихва за периода към 10.11.2011 г. в размер на 367.26 лв. За процесния период "Осъм" АД е извършил плащане на ТБО за 16862.53 лв. Установените с АУЗТБО задължения са в размер на 1887,81 лв. и лихва за просрочие, възлизаща на 367,26 лв., или общият размер на задължението по обжалвания акт е определен на 2255,07 лв. С оглед данните по делото е прието, че жалбоподателят в качеството му на собственик на недвижимия имот ползва същия, генерира БО и не е налице някое от основанията, водещи до освобождаване от заплащане на задължението, като главницата и лихвите в оспорения акт са определени правилно. Посочил е, че определянето на ТБО в левове за нежилищни имоти на предприятия в зависимост от вида и броя на декларираните от тях до 30.11.2009 г. съдове за изхвърляне на битовите отпадъци и честотата на извозването им по чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ е съгласно приложение № 4 към Решение 423/2009 г., като стойността на услугата в случая от 213.01 лв. е коректно изчислена /пластмасов съд от 120 л. при периодичност на извозване 52 пъти годишно/, което се потвърждава от заключението на СИЕ. Въз основа на събраните по делото доказателства /съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, показанията на свидетелката Йорданка Цанкова, договор за предоставяне на концесия за дейност "Сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци" на територията на гр. Ловеч от 7.10.1999 г. и анексите към него, разрешение за извършване на дейности по обезвреждане, събиране и транспортиране на отпадъци на обекти, договори за "Поддържане уличната мрежа и обществените площи на гр. Ловеч с "Еко" ЕООД Ловеч с приложенията към него, решение № 405/26.11.2009 г. по Протокол № 32 от същата дата, с което Общински съвет Ловеч е одобрил план-сметка на необходимите разходи за услугите по чл. 66 от ЗМДТ, протоколи за установяване извършване и заплащане на натурални видове строителни работи и услуги през 2010 г. за "Почистване" на ЗВЧ (старото наименование на "Осъм" АД) и бул. "Мизия", съгласно сключен договор между Община Ловеч и "Еко" ЕООД гр. Ловеч и др./ съдът е навел извод, че Община Ловеч е предоставяла реално спорната услуга по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ "почистване на териториите за обществено ползване" за гр. Ловеч през 2010 г., в т. ч. и конкретно по отношение на територията, където се намира имотът на дружеството - жалбоподател, поради което начислената за нея такса е дължима и не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, изключващо заплащането й. Според съда административният орган правилно е определил размера на задължението на оспорващия за тази услуга, видно и от заключението на вещото лице. Счел е, че в случая задълженията за ТБО са изчислени на базата на посочената от самия жалбоподател отчетна стойност на имотите в подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ въз основа на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч и промилите, приети от Общински Съвет - Ловеч за 2010 г. Решението е правилно. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Спорът по делото се свежда до въпроса дали за процесните имоти се дължи такса битови отпадъци за представена услуга по поддържане чистотата на територии за обществено ползване и по-конкретно - до въпроса за реалното извършване на услугата по местонахождение на тези имоти. Положителният отговор на този въпрос обуславя извод за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Анализът на приложимата нормативна уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За втората от услугите, която е предмет на настоящия спор - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по горепосочените услуги, т. е. при липса на доказателства за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване такса за тази услуга не следва да бъде заплащана. В случая предоставянето на процесната услуга, за която е определено задължение за внасяне на такса, е безспорно доказано, както от писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, така и от заключенията на вещите лица и свидетелските показания. По делото няма спор, че имотът на касатора е в регулацията на града и съответно е включен в диапазона на услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно Заповед № 1465/29.10.2009 г. на кмета на община Ловеч, т. е. същият попада в обхвата на организираното от общината почистване. Събраните доказателства безспорно установяват действително предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период конкретно в района на имота на "Осъм" АД. Следва да се посочи, че услугата е дължима за обществените територии, за площите за общо ползване, а не за частните имоти. От приетите като доказателства по делото договори за възлагане от общината на дейности по почистването на "Еко" ЕАД и двустранно подписаните протоколи за установяване извършване и заплащане на натурални видове строителни работи и услуги през 2010 г., е видно, че в района на имотите на дружеството са предоставяни тези услуги. След като по делото безспорно е установено, че на релевантното място общината реално предоставя тези услуги, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за компонента от ТБО "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Цитираните протоколи не са оспорени от жалбоподателя по съответния ред, поради което твърдението му, че изпълнението на възложените дейности е прието от възложителя без да е осъществен текущ контрол, се явява неоснователно. Оценката на доказателствения материал в неговата съвкупност, води на извод, че административният орган е доказал реалното престиране на процесната услуга, с което е доказал фактическите и правни основания за издаването на акта. Не е налице твърдяното от касатора условие по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаването му от задължението за таксата за тази услуга, поради което правилно е определено такова задължение с оспорения акт, като изводите на първоинстанционния съд относно определянето на размера на процесните задължения за "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" са обосновани и правилни. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по направеното от административния орган искане за присъждане на разноски по делото, настоящата инстанция съобрази следното: Конституираният като ответна по касационната жалба страна директор на Дирекция "МДТ" при община Ловеч се е явил лично при разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 9.04.2013 г. и е представил изходящи от него, подписани лично в качеството му на директор на Дирекция "МДТ" при община Ловеч, писмени бележки. Видно от доказателствата по делото, същият не се е представлявал от юрисконсулт или адвокат пред касационната инстанция и не е направил никакви разноски за производството пред тази инстанция, поради което претенцията му за присъждане на такива е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,