Решение № 11620 от 14.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Абдулразак, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Н. Маргаритов, срещу решение 213 от 05.07.2022 г., постановено по адм. дело 229/2022 г., по описа на Административен съд Кърджали. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата му против решение 3897/16.05.2022 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и произнасяне по същество, като се отмени решението на председателя на ДАБ при МС, ведно с всички законни последици от това. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски и в двете инстанции. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Петков, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Абдулразак, гражданин на Сирия, срещу решение 3897/16.05.2022 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Посочено е, че при постановяване на оспореното решение не са констатирани и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушения на материалния закон. Според съд решаващият орган е издал оспореното решение след преценката на всички факти и обстоятелства, от значение за случая и са изложени надлежни фактически и правни основания. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция е приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че административният орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, а оттам и че не са налице законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут, при което е прието, че не са налице основанията и по чл. 9 от закона. По изложените съображения, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е формулирал извода си въз основа на представените по делото доказателства. С чужденеца е проведено интервю, като според разказа му и регистрационният лист, той е сирийски гражданин, с етническа принадлежност - кюрд, вероизповедание - мюсюлманин-сунит, [семейно положение] с три деца, от които две са родени в Турция. А. Абдулразак е напуснал страната си по произход за първи път през 2013 г. заедно със съпругата си и едното си дете и живели легално в Турция една година, след което отново се върнали в Сирия. През 2018 г. отново напуснал Сирия и заживял с жена си и детето си в Турция. В периода 2018-2021 г. Абдулразак няколко пъти без проблемно е ходил в Сирия и се е връщал в Турция. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната общата ситуация на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. Декларирал е, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, нито е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него или семейството му. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, включително и тези от свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не сочи основателни причини, поради които не би могъл да се завърне в Турция. Позовава се на това, че там работил като шивач и не му плащали достатъчно, поради което не можел да издържа семейството си. Цялостният анализ на обясненията на А. Абдулразак недвусмислено установява, че лицето е напуснало Турция по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант, а оттам - че законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В тази връзка обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец, история при проведеното с него интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не намира основание и твърдението на касационния жалбоподател, че административният орган и съдът неправилно са приели, че Република Турция се явява "трета сигурна държава". По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Следователно, правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ. А. Абдулразак е пребивавал в Турция, като семейството му още е в тази страна, при това не сочи наличие на основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва, че е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено заради водените в Сирия военни действия. При тези данни, правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, където той е пребивавал и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот, независимо, че там и понастоящем живеят съпругата и децата му. Поради това, правилно е прието, че за него тази държава представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ. По изложените съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение