Решение № 11539 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (в протокола от проведеното открито съдебно заседание е конституиран вместо директора на ТД Северна морска, директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, като касационен жалбоподател, тъй като ТД Митница Варна в Агенция Митници е правоприемник на ТД Северна морска), чрез процесуален представител, срещу решение 43 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело 1448/2020г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на ДЗЗД Чобанови, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Н. Чобанов, е отменено решение с рег. 32-170026 от 16.06.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция Митници към MRN: 19BG00200202001196R6/24.01.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ДЗЗД Чобанови, чрез адв. Желязкова в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение с per. 32-170026 от 16.06.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция Митници към МД: 19BG002002001196R6/24.01.2019 г., с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с 3 и 4 по митническа декларация MRN: 19BG002002001196R6/24.01.2019 г., определена е митническата стойност на посочените стоки, както и са установени общо задължения за антидъмпингово мито 43.10 лв., изравнително мито 11.94 лв., мита 1 500.40 лв. и ДДС 3 443.46 лв. и дължими суми за досъбиране за мита 857.46 лв. и ДДС - 1 378.10 лв., ведно с лихва за забава. С митническа декларация дружеството е декларирало в режим допускане на свободно обращение 10 стоки, 318 колета, 4785 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура YWMS1812156B/07.10.2018 г.} опаковъчен лист от 07.12.2018г., коносамент WMS18120078B, ф-ра 100004723 5/22.01.2019 г. и ф-ра 0100008150/24.01.2019 г. За режима е оформен MRN 19BG002002001196R6 от 24.01.2019 г. Извършена е повторна проверка във връзка с декларираната митническа стойност за следните стоки: За стока 3 - класирана в код по КН 63064000, описана като надуваем дюшек - 840 бр. - п. 47-50, надуваема възглавница - 240 бр. - п. 51, РС=90, 4=UASU1007138, 1042 кг. нето, декларирана с цена 1,67 лв./кг. За стока 4 - класирана в код п о КН 64041990, описана като аква обувки 2 бр./к- т с външно ходило от пластмаса и горна част от текстил - 450 комплекта - п. 12-19, Р018, 4= UASU1007138, 338 кг. нето, декларирана цена 1,59 лв./кг. Административният орган е приел, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в § 1, т. 40 от ДР на ЗМ справедливи цени- оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Съобразявайки данните от системата ТЕЗЕЙ митническият орган е определил нова митническа стойност на процесните стоки, прилагайки вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки. По делото е прието заключение на ССЕ. Вещото лице е посочило, че се установява, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена по фактурата. Вещото лице дава заключение, че сумата от 9 132.48 лв. е отразена в счетоводните регистри на дружеството като доставка на стоки по дебитна сметка 304 стоки и платена в брой, като е отразена в кредитна сметка 501 каса. Задълженията към бюджета са начислени и платени по банков път, за което са приложени платежни документи. Установеното е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че стоките по процесната МД и стоките използвани за сравнение не представляват сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС, защото от административния орган не е обсъждано и преценено качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките. Съдът е обосновал извод, че административния орган не е спазил правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки. По изложените съображения, съдът е отменил спорния административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните пред първоинстанционния съд е бил за правилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. Съдът правилно е кредитирал заключението по ССЕ. Според вещото лице не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,