Решение № 189 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 833/2019 г.

Решение № 189 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 833/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Благоевград против присъда № 2664/12.06.2019 г. по в. н. о. х. д. № 80/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В протеста са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивната инстанция за неспазване на реда по Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Поддържа се, че отказът да бъде извършено повторно изследване на кръвната проба е законосъобразен, защото при първоначалното такова не е допуснато нарушение, а в същото време искането на подсъдимия е направено извън седемдневния срок по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1. По тези съображения прокурорът настоява въззивната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на окръжния съд с указания по приложение на материалния закон. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен. Сочи, че въззивният съд е направил законосъобразни изводи относно неспазване на реда по Наредба № 1 и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подс. Д. М., редовно призован, не взема лично участие в касационното производство и не изразява становище по основателността на протеста. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 308/14.01.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 2015/2018 г., Районният съд – Благоевград е признал подс. Д. Л. М. за виновен в това, че на 13.07.2018 г., около 21, 10 часа, в /населено място/, по [улица]управлявал МПС – л. а. "марка", с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 26 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за и срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година и един месец, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето, през което М. е бил лишен от това право по административен ред. Съдът е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 2664/12.06.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 80/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, е отменен като подс. М. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е неоснователен. За да оправдае подс. М. по повдигнатото му обвинение, окръжният съд е приел, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като не е спазен редът по Наредба № 1/2017 г. за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Преценката за законосъобразност на тези изводи по необходимост преминава през проследяване процесуалното развитие на делото. Инкриминираното деяние е извършено на 13.07.2018 г. като при проверка с техническо средство е установена концентрация на алкохол 1, 65 на хиляда. На същата дата е взета и кръв за изследване, а химическият анализ на пробата е бил готов на 17.07.2018 г. Въпреки това, подс. М. е привлечен в качеството на обвиняем месец по-късно – на 20.08.2018 г., а постановлението му е предявено на 22.08.2018 г. Още на тази дата подсъдимият е направил искане за запознаване с всички материали по делото, касаещи изследването му с техническо средство и химическия анализ. Разследващият полицай е отказал да уважи искането по съображения, че компетентен да разреши запознаване с материалите по делото е единствено наблюдаващият прокурор. Препис от това постановление е връчен на защитника едва на 11.09.2018 г., който е депозирал жалба срещу него. На 14.09.2018 г. заместник районният прокурор е потвърдил отказа. На 17.09.2018 г. разследването е било предявено на М. и защитника му, като наред с други възражения по доказаността на обвинението изрично е направено искане за изследване на контролната проба и е оспорен редът за вземане на кръв. С постановление от 20.09.2018 г. наблюдаващият прокурор е отхвърлил искането, приемайки, че не се сочат конкретни нарушения на чл. 17 от Наредба № 1. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, в разпоредителното заседание, проведено на 31.10.2018 г. искането за изследване на контролната проба е подновено с твърдения за нарушение изискванията на чл. 17, ал. 2 и ал. 4 от цитирания нормативен акт, но първостепенният съд изобщо не е взел отношение по него. Едва във въззивното производство са предприети действия в поисканата от защитата насока, но е установено, че кръвната проба е унищожена след изтичане на срока й за съхранение. При така установената фактология касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно. За съставомерността на деянието по чл. 343 б, ал. 1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установена по надлежния ред. Този ред е регламентиран понастоящем в Наредба № 1/2017 г. и включва както способите за доказване употребата на спиртни напитки, така и начините за вземане, съхраняване, транспортиране и изследване на кръвните проби. Съществен елемент от него е и редът за проверка на получените резултати чрез изследване на втората проба по искане на водача, уличен в управление на МПС след употреба на алкохол. Именно защото част от надлежния ред по смисъла на чл. 343 б, ал. 1 от НК е и правото на изследваното лице да поиска повторен анализ, е недопустим подходът на държавното обвинение да прилага наредбата избирателно, само в определени нейни части, още повече, че чл. 27, ал. 4 от цитирания нормативен акт не поставя искането на водача на МПС за изследване на втората проба в зависимост от конкретно посочени от него недостатъци на процедурата по чл. 11 и сл. В тази връзка, макар и при действието на отменената Наредба № 30/2001 г., касационната инстанция е имала повод да отбележи, че се касае за право, за чието упражняване не са предвидени никакви други условия и изисквания освен личното решение на дееца и чиято основателност не може да бъде преценявана от разследващите органи, прокурора или съда – в този смисъл Р. № 221/2013 г. по н. д. № 755/2013 г. на II н. о. и Р. № 67/2016 г. по н. д. № 1/2016 г. на II н. о. Със забавеното произнасяне по искането за повторно изследване на взетата от подсъдимия кръвна проба и с неоснователното му оставяне без уважение държавното обвинение само се е лишило от възможността да установи по надлежния ред концентрацията на алкохол в организма на подсъдимия, а от своя страна, като е подминал с мълчание искането на защитата по чл. 27, ал. 4 от Наредбата, първостепенният съд грубо е ограничил правото му на защита. Едва въззивната инстанция е предприела реални действия по прилагане на надлежния ред по Наредба № 1 в неговата цялост, но усилията й са се оказали безрезултатни поради незаконосъобразните действия на прокурора и бездействието на районния съд, довели до унищожаване на пробите. Несподеляеми са доводите в протеста, че искането за повторен анализ е направено след изтичане на седемдневния срок по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. Цитираната разпоредба не следва да бъде разглеждана изолирано от чл. 26, ал. 4 от същия нормативен акт, предвиждащ, че кръвните проби, изследвани за наличие на алкохол, и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от три месеца. При съпоставяне между двете норми се налага извод, че срокът по чл. 27, ал. 3 не е преклузивен по своята същност и изтичането му не погасява правото на водача да поиска ново изследване. Последното може да бъде направено винаги, когато възникне необходимост, стига контролната проба все още да е налична и да не е унищожена (в този смисъл и Р. № 225/2009 г. по н. д. № 222/2009 г. на III н. о.). А че такава необходимост в случая е съществувала, е видно не само от същественото разминаване между данните, получени от техническото средство и газхроматографския анализ на кръвта, но и предвид факта, че резултатите от последното са много близки до минималната граница, изискуема в чл. 343 б, ал. 1 от НК. Аргументи за несъстоятелността на тезата за преклузивен характер на срока по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. могат да бъдат изведени и от обстоятелството, че искането за повторно изследване е направено в рамките на висящ наказателен процес. По своята същност то е такова за събиране на нови доказателства, а съгласно чл. 107, ал. 4 от НПК събирането им не може да се откаже само защото искането не е направено в определен срок. На последно място, при проследяване на хронологията на делото се налага извод, че именно разследващите органи са станали причина за неспазване на този срок предвид забавеното произнасяне по искането за запознаване с документите, отнасящи се до вземането и изследването на кръвната проба. Едва при предявяване на разследването на 17.09.2018 г., т. е. близо месец след предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, подсъдимият и защитата му са могли да се запознаят с всички материали по делото и едва тогава са могли да направят изискуемото според представителя на държавното обвинение, изготвил касационния протест, мотивирано оспорване на резултатите от химическия анализ. Предвид всички тези съображения настоящият съдебен състав намира, че с оправдаването на подсъдимия материалният закон е приложен правилно и тъй като не са налице основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, протестираната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение