Решение № 4067 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2008 г.

Решение № 4067 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ирбо" ЕООД - гр. Хасково срещу решение № 850/28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2032/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2600749/12.09.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, частично потвърден с решение № 1005/8.11.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 432, 89 лв. и лихви - 11 508, 09 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът при анализа на събраните доказателства не се е съобразил с очертания обем на исканите за представяне доказателства и необосновано въз основата на предположение е приел, че нередовното уведомяване на предходен доставчик не е съществено нарушение. Изложени са и оплаквания, че съдът не е коментирал възраженията на жалбоподателя за допуснати от ревизията процесуални нарушения при извършване на насрещни проверки на предходни доставчици, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Според прокурора съдът точно е установил релевантните факти и ясно е анализирал представените доказателства и правилно е приложил закона, приемайки че не е установено начисляването на данъка. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 209, т. 3 АПК и затова е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ирбо" ЕООД, Пловдивският административен съд е приел, че законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период. За фактурите, издадени от "Ю Трейд" ООД за доставки на сухо мляко за данъчни периоди през 2002 г. (за за месец юли 2001 г. ревизионният акт е отменен от горестоящия административен орган) и от "Мултитрейд 2000" ЕООД за данъчен период - месец юни 2004 г. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че по време на ревизията фирмите-доставчици не са били уведомени, което опорочило процедурата по издаване на ревизионния акт. В тази връзка съдът въз основа на доказателствата е приел, че по делото са представени обратни разписки, от които е видно, че фирмите не са открити на декларираните от тях данъчни адреси, но и дори да се приеме, че не са били уведомявани, това не е съществено нарушение. Поради ненамирането на доставчиците съдът е счел, че правилно органите по приходите са се позовали на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Установено е от съда, че от своя страна и жалбоподателя не е представил доказателства, с които да обори констатациите в ревизионния акт за липса на реалност на доставка. В тази връзка съдът е обсъдил невъзможността да се приложи изключението по чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като няма доказателства по делото, че ДДС е внесен по "ДДС-сметка". Относно задължението за лихви съдът е приел, че то е акцесорно вземане и неговото съществуване е обусловено от съществуването на главното задължение, поради което е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и по отношение на лихвите. Обжалваното решение е правилно. Относно доставчикът "Ю Трейд" ООД по време на ревизията органите по приходите не са го открили на декларирания от него данъчен адрес, поради което факта на начисляването на ДДС по процесните фактури по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е установен, нито пък този доставчик се е отзовал на оставеното съобщение за представяне на доказателства във връзка с начисляването на ДДС и реалността на доставките, обективирани във фактурите - "сухо мляко". В този случай не може да се приемат за основателни оплакванията на касатора, че съдът не е отчел факта на нередовно уведомяване на доставчика. Такава нередовност не е налице, но правилно съдът е приел, че дори да е имало нередовност на уведомяването, това нарушение само по себе си не може да доведе до незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. Аргументите за това становище са, че съдът като съд по същество е длъжен да се произнесе по дължимостта или не на установеното от ревизията данъчно задължение и не може да върне преписката за ново разглеждане поради установени от него процесуални нарушения. Връщането на преписката отново на административния орган е само в лимитативно посочени от закона случаи. Освен това като се има предвид, че в ревизионния акт се съдържат твърдени от административния орган отрицателни факти, то тежестта за доказване на положителните такива пада върху ревизирания субект. В този смисъл макар по ДОПК да не съществува законовата презумпция за истинност на констатациите на акта, каквото беше заложено в ДПК (отм.), то с оглед общите правила на доказване, този който твърди положителните факти е длъжен да ги докаже. Затова и цитираната практика на ВАС, I отделение - решение по адм. дело № 3249/2006 г. е неприложима за конкретния случай, тъй като ревизията е извършена по ДОПК , а не по реда на ДПК (отм.). За доставчикът "Мултитрейд 2000" ЕООД ревизиращите органи също не са могли да установят начисляването на ДДС в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Представянето на извлечение от с/ка 4532 не е достатъчно за да се установи сложния фактически състав на начисляването съгласно посочената разпоредба. Освен това в разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК се съдържа изискване, че разпечатките на данни от технически носители могат да бъдат годно доказателство за отразените в тях факти, само ако се установи по несъмнен начин, че те са съставени от доставчика и се намират в компютрите му на местата, където той упражнява търговската си дейност. Това означава, че за да се ценят такива доказателства като годни и доказващи отразените в тях факти и обстоятелства, трябва да се извърши проверка в счетоводствата на тези доставчици и да се провери не само посочената сметка, но и кореспондиращите такива, каквито са - 701, 411 и др. за да може да се установи, че доставчикът се е задължил към бюджета, извършвайки начисляването на данъка в своето счетоводство по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Касаторът е могъл с помощта на вещо лице да докаже факта на начисляване на ДДС от своите доставчици. Освен това по делото не са събрани доказателства за реалността на доставката не само от преките, но и от предходните доставчици, каквато възможност законът предоставя по силата на чл. 65 ЗДДС (отм.). При липса на доказателства за реалност на доставката разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не е приложима. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните от касатора отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,