Решение № 2284 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 494/2013 г.

Решение № 2284 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 494/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ненова, против решение № 13439 от 29.10.2012 г. по адм. д. № 11400/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменена негова Заповед № РД-46-170 от 13.07.2010 г. за отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по заявление вх. № 94-394/22.01.2008 г. със заявител Марин Тодоров Димитров и други наследници на бежанеца Петко Марков Петков и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира обжалваното решение за несъобразено с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, тъй като по преписката при произнасянето от страна на административния орган, а и по делото в хода на съдебното производство не са били представени свидетелство за етническо малцинство и декларация за изселване в която са описани имотите. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател, чрез юрк. Ненова, поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - Марин Тодоров Димитров не изпраща становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Иван Тодоров Димитров, Стоян Ангелов Петков, Мара Ангелова Запрянова, Марина Маркова Пантаджиева, Илия Недялков Петков, Петко Недялков Петков, Тодорка Недялкова Петкова, Надежда Георгиева Върхарова и Тодорка Георгиева Великова - също. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният орган не е събрал всички доказателства, свързани с изясняване на фактите от значение за случая, което е довело до нарушение на административнопроцесуалните правила - чл. 35 от АПК. Намира, че съдът правилно е приел, че архивната преписка е непълна, като в съдържанието й не са приложени документи, които са предпоставка за възникване на правото на обезщетяване, а представените документи от архива, касаещи друго лице, сочат на грешка в комплектоването и след като те са от значение за преценката за наличие на предпоставки за обезщетяване, правилно съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, Четвърто отделение е била заповед № РД 46-170 от 13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която, на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, чл. 19а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и протокол № 94/2010 г., е отказано правото на обезщетение по заявление вх. № 94-394/22.01.2008 г. със заявител Марин Тодоров Димитров и други наследници, за бежанеца Петко Марков Петков с мотиви, че към заявлението не са приложени посочените в чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ документи, а именно "Декларация за изселване" и "Свидетелство за етническо малцинство". С оспореното решение съдът е отменил изричния отказ на административния орган и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е установил, че по делото е представена "Молба за ликвидиране" от Петко Марков от гр. Кавакли, в която са посочени два имота: нива в Гимижикивското землище - 33 декара, местността "Кемер ада" при съседи: реката Марица и гиоль Митро Вълчовь и нива в местността "Каба ачь" - 36 декара при съседи: ормань и гиоль и дуруче и видно от заверката на гърба, тази молба е архивен документ от Фонд № 719к, Опис 12 (дванадесет), А. Е. № 58, Лист № 2720 на Централния държавен архив. Посочил, че по издаденото по искане на пълномощника на жалбоподателя съдебно удостоверение до Централния държавен архив (ЦДА), е получен отговор с представени документи - на чужд и в превод на български език: Молба за ликвидация на емигранта Петко Марков - Д/21658 - Доган Хисар, със следните данни: Папка № 58, пореден: 2720, фонд 719к, опис № 12 /дванадесет/, А. Е. № 2720, "Формуляр на справочник "R" за досие № 10337 без посочване на конкретно име; "Формуляр на емигрант", който се отнася за досие № 10337 и Досие София 33197 на името на Никола Стоянов от село Мерхамли; документ на френски език - без попълване на данни за име, адрес и други /непреведен/; част от документ без заглавие, с означение на имот за ликвидиране в село Сарханлий ференско, различен от претендираните, като приел за единствено относима по делото, т. е. за бежанеца Петко Марков "Молба за ликвидиране" от Петко Марков от гр. Кавакли, представляваща архивен документ от Фонд № 719к, Опис 12 (дванадесет), А. Е. № 58, Лист № 2720. Първоинстанционният съд е изследвал материалноправните предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и е анализирал разпоредбата на § 66 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Приел е, че претенцията се доказва с документите, описани в чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, които за т. 2, т. е. за случая по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ са: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика. Обсъдил първото възражение на ответника, свързано с Удостоверение № 130 от 6.11.2008 г. на кмета на с. Левка, община Свиленград за идентичност на лице с различни имена, посочващо, че Петко Марков Петков и Петко Марков са имена на едно и също лице, като приел, че имената не са различни, а недостатъчни, както и че няма основание да не се признае отразеното в този официален документ обстоятелство, въпреки, че е издаден без наличието на регистър. По второто и по същество основно възражение на ответника посочил, че архивната преписка не е пълна и в нея липсват документи, които се изискват от закона, но както в досието на Петко Марков са приложени явно по-погрешка документи на друго лице - Никола Стоянов, то е възможно документите на емигранта Петко Марков да се намират в досието на Никола Стоянов в Централния държавен архив (ЦДА). Приел е, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактическите обстоятелства по преписката. Въз основа на това съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, отменил я и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Марин Тодоров Димитров, с указания да изиска и направи проверка какви документи са приложени по другото досие (№ 10337 и 33197), след което да прецени дали са налице условията за обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Основното възражение на касационния жалбоподател и в настоящото производство е, че след като разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предвижда представяне на свидетелство за етническо малцинство и декларация за изселване и такива не са представени, а са изискуеми за установяване на основателността на претенцията, то не могат да бъдат установени правата на собственика. Доводът е неоснователен. Съдът е обсъдил релевантните фактически обстоятелства, определящи извода по спора за законосъобразността на акта. В този аспект правилно е приел, че архивната преписка е непълна, като в съдържанието й не са приложени документи, които са предпоставка за възникване на правото на обезщетяване. Правилно е преценил, че молбата за ликвидиране е подадена от Петко Марков, като обосновано, с оглед удостоверението за идентичност, е приел за установено, че се касае за едно и също лице. От друга страна е обоснован и следващият извод, че представените документи от архива, касаещи друго лице, а именно Никола Стоянов от село Мерхамли, сочат на грешка в комплектоването и след като те са от значение за преценката за наличие на предпоставки за обезщетяване, правилно съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обоснован е решаващият извод на съда, че не са събрани и проверени всички доказателства, свързани с изясняване на фактите от значение за случая, което е довело до нарушение на административнопроцесуалните правила - чл. 35 от АПК. Правилно е приложен материалния закон - чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, като е приета незаконосъобразност на акта. Съгласно § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, и: 1. не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.); 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. Обоснован е изводът на съда, че правото на обезщетение възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, от които първата и четвъртата - положителни, втората и третата - отрицателни, като легалната дефиниция на понятието "лица, неполучили облигации" има отношение към първата положителна предпоставка - когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани недвижими имоти, в който случай се приема, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66 (ал. 1 и съответно т. 3). Възраженията в касационната жалба не държат сметка, че останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от посочения § са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение/ имотите да не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.), като доказването им е в тежест на административния орган, както правилно е приел съдът. С оглед на гореизложеното, правилен е изводът на тричленния състав, че в случая административният орган е прехвърлил изцяло тежестта на доказване върху правоимащия, каквато не е целта на закона. Неговата цел е да бъдат обезщетени правоимащите, ако са налице предпоставките за това. В този смисъл настоящата инстанция преценява като правилни съображенията на тричленния състав относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 19а, ал. 2 и § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а изводът на тричленния състав за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. С оглед правомощията по чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК правилно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,