Решение № 16538 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2019 г.

Решение № 16538 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 2850 от 24.04.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 13144 по описа за 2018 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0403224 от 29.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при наличните доказателства е установено по безспорен начин извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Совин" ООД, ЕИК 203150320, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, и моли за отхвърлянето й от съда. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0403224 от 29.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Совин" ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – ресторант, находящ се в гр. София, ул. "Юрий Венелин" № 6, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от десет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка в търговския обект на 20.10.2018 г. за времето от 14:50 ч. до 18:30 ч., резултатите от която са обективирани в протокол сер. АА № 0403244/20.10.2018 г. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена за това, че на 20.10.2018 г. в 15:31 ч. е извършена контролна покупка на обща стойност 61 лв., заплатена в брой от орган по приходите, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. За покупката е издаден нефискален бон № 6. Извадена е контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от фискалното устройство за регистрираните продажби до 15: 43 ч. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Совин" ООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че не се установява жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е наложена процесната ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както и че с акта са засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта и в нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.), фискалната касова бележка за всяка продажба се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В конкретния случай съдът е установил, че от "Совин" ООД е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на обща стойност 61 лв. чрез издаване на фискален бон от работещото в обекта фискално устройство в 16:43 ч. преди приключване на проверката в 18: 30 ч. По делото е представен КЛЕН от дата 20.10.2018 г. за времето от 15:40 ч. до 18:44 ч., снет от паметта на фискалното устройство, регистрирано в НАП от 26.11.2015 г., видно от който на 20.10.2018 г. в 16: 43 ч. е издаден фискален бон за сумата от 61 лв. за конкретната сметка № 0039928. Във фискалния бон са описани количеството и стойността на закупените седем артикула и те съвпадат изцяло с описаните в издадения нефискален бон № 6 за контролната покупка от приходните органи по вид, единична и обща стойност. При тези факти законосъобразен е извода на съда, че не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Както се посочи, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В случая деянието не е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., и позоваване на тези разпоредби не се съдържа в административния акт. Заповедта за прилагане на ПАМ е мотивирана с извършено от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което в случая не е налице, след като е регистрирана и отчетена извършената продажба в търговския обект чрез издаване на фискален бон на 20.10.2018 г. в 16:43 ч. за сумата от 61 лв. Настоящият съдебен състав намира за правилен и извода на съда, че мярката засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването й, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред. В случая, към момента на приключване на проверката и издаване на административния акт, констатираното административно нарушение е преустановено с издаването на фискалния бон за извършената продажба, с което е отпаднала опасността от продължаването му или от настъпване на вредни последици за фиска. Ето защо, не е следвало да се издава заповед със съдържание като процесната, тъй като е отпаднала необходимостта от прилагане на ПАМ с оглед целения от законодателя преустановителен и превантивен характер на мярката. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,